Boyan
96 results
Фатих Кадир ага постла молитвеното си килимче под цъфналата липа, за да кланя своя сабах намаз - сутрешната молитва. В тоз ранен час зората още не беше пукнала и конакът бе потънал в блажена тишина. Само заптиите, дето вардеха портата, бяха на поста си, чакайки скоро да свърши нощната им смяна. Няма ...
  576 
Дрипава циганка обикаляше селото и просеше милостиня. Облечена беше с няколко ката дрехи, та да не мръзне в това студено мартенско утро. Гологлава беше, което караше жените да я имат за гювендия, дето не се свени да се показва пред мъжете им. С двете си ръце държеше момче и момиче на не повече от ше ...
  1165  11  22 
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
  1912  12 
Архангеловден беше, когато Тодор докара черния вълк в селото. Пет месеца се скита със стадото си горе в Балкана и никой нямаше вест за него толкоз време. А като се върна в началото на зимата, водейки туй величествено животно с овързано около врата въже, хората си казаха, че от самотия Тодор си е изг ...
  2158  30 
Яна, даскалската дъщеря, беше силна жена. За всичките кахъри, с които се бе борила в живота си мислеше, докато вървеше в снежните преспи. Виелицата се извиваше над селото вече втори ден, а от небето сякаш не се сипеха меки снежинки, а малки ледени късчета, дето можеха да порежат лицето ти. С присвит ...
  1910 
В огнени краски се бе облякла цялата планина. Слънцето клонеше вече към запад и къпеше в златисто всички дървета, покривите на къщята и полето, дето още имаше по някоя работа да си свършат селяните. Тогаз от гората се зададе една талига, теглена от уморен сив бивол. Колелата скърцаха и сякаш всеки м ...
  1708 
Оная зима не искаше да си ходи. Не стига, че скова земята още през ноември, а и в началото на април затрупа със сняг цялото село. Цъфналите овошки не бяха подготвени за таз неочаквана среща с белия пакостник, та се свиха една в друга, сякаш за да се стоплят. Първите пролетни цветя бяха вече решени д ...
  2183  13 
Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...
  1306 
Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ...
  3359  12 
Младо момче беше Христо, още нямаше пълни двайсет години. Ама недъгаво дете се роди. Хилаво беше като вейка, а единият му крак беше по-къс от другия и затуй все накуцваше. Чорлава беше косата му и скриваше сините като небето очи, дето имаше Христо. Пък устата му беше тънка кат карфица и от нея излиз ...
  1364 
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
  1143 
Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...
  978 
Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ...
  2211 
Вече пета година поред Браил сбираше младите момци от селото да ги прави коледари. На Игнажден ги викаше у тях и почваха с подготовката за коледуването. На топло край огнището си кичеха калпаците с чемшир и учеха песните, дето ще пеят по къщята. Жена му Минка стоеше встрани на едно столче до чекръка ...
  1477 
  1506 
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в тоз ден. Ама беше време за жътва и всичките селяни прекарваха дните, че и нощите на къра. Улиците бяха тихи и морна жега върлуваше наоколо. Само някое куче се чуваше да лае от време на време зад оград ...
  3400  14  13 
  1406 
I.
Първите петли още не бяха запели, когато Албена стана и се разшета из къщата. Изтупа губера на миндера, премете около огнището, изхвърли пепелта от снощи и донесе дърва да запали огън, та да затопли къщата. Беше рано още да прави попара за мъжа си Илия и малкия Манолчо, техния син. Затуй излезе н ...
  1916 
  1374 
  2262 
I.
Времето беше побесняло. Страшна виелица се извиваше в селото и цялата околия. Снежен прах се сипеше от небето и заличаваше калдъръмените улички и пътищата. Вятърът блъскаше яростно по прозорците на бедните къщи, за които само извиващият се пушек от комините казваше, че има живот в тях.
В този ден ...
  2766 
  1496 
  1573 
  2608 
  1251 
  1782 
  1175 
Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...
  1128 
Веднъж един ангел бил пратен на земята, за да изпита колко добри са хората. Той отишъл в един град, където всеки бил забързан за някъде. Заснежените улици били препълнени с хора, а множество автомобили се движели навсякъде. Въздухът бил много мръсен и трудно се дишало. А човеците, които вървели наса ...
  1621 
Имало едно време един обущар. Той живял в едно малко село със своя единствен син. Откакто жена му починала от страшна болест, той сам трябвало да се грижи за своето дете. Обущарят работел от сутрин до вечер, за да изхранва себе си и сина си, докато момчето не пораснало. Но с годините, обущарят все п ...
  1223 
Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...
  1012 
Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала. ...
  913 
Даниел
Осъден на 30 години затвор
Гледах през прозореца от задната седалка на полицейската кола. Ръцете ми стояха в скута, заключени с белезници. Дрехите ми бяха окървавени, изцапани с кал. От лицето ми още се стичаха капките кръв, останали по кожата след като отнех живота на своята жертва. Всеки мо ...
  855 
Антония
Осъдена на 40 години затвор
Тичах по прашния път без да спирам. Едва успявах да си поема дъх. Потта се стичаше по цялото ми тяло. Гърбът ме болеше и раните ми отново бяха започнали да кървят. Слънцето залязваше, но жегата, жаждата и умората, ме караха да се чувствам като изгубена в пустинята ...
  723 
Габриел
Осъден на 20 години затвор
Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майк ...
  640 
Лена
Осъдена на 20 години затвор
Толкова много лица. Толкова много погледи. Всички онези хора ме гледаха ужасени. Съдеха ме. Можех да го прочета в очите им. А други се страхуваха. Това беше нормално. Мислeха ме за опасна убийца. И как иначе? Ръцете ми бяха заключени с белезници. От дланите ми още се ...
  1078 
Ники
Осъден на 40 години затвор
Да си родител е трудно. Понякога в стремежа си да осигуриш добър живот на детето си пренебрегваш други важни неща. Обсебен от идеята да подсигуриш бъдещето на своето най-свидно същество, забравяш, че всяко твое действие е от значение. Ти си пример за своята рожба. Ти ...
  1146 
- Сбогом... - прошепна през сълзи тя пред гроба на сина си и пое по пътя на лудостта.
* * *
- Умрял от самота – казваха хората за просяка, който живееше под моста на града.
* * *
Момиченцето стоеше цял ден зад сергията на пазара и продаваше своите рисунки, за да купи лекарства на болната си майка. ...
  996 
Беше прохладна лятна вечер. Слънцето залязваше и позволяваше на земята вече да си поеме дъх след горещия ден. Главната улица на града кипеше от оживление. Ресторантите се пълниха с хора, привлечени от аромата на вкусна храна. Пейките по площада бяха заети от младежи, които си разказваха някакви исто ...
  672 
Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...
  664 
Random works
: ??:??