Герасим произхождаше от добро, трудово семейство. Като всички добросъвестни плъхове, баща му и майка му си изкарваха прехраната с труд и постоянство.

Майката на Герасим имаше трудов договор с общинската фирма ‘Плъхски продоволствени стоки и комунално обслужване‘. Работеше от сутрин до вечер в мазетата на квартала и освен трудовото възнаграждение за щатната длъжност ‘Качествен контрол на зърнени продукти‘, получаваше допълнително и процент за събиране и складиране на млечни изделия, предназначени за Плъхския Общински Резерв.

Бащата на Герасим беше частник по душа. Надарен от природата със здрави лапи и остри зъби, той беше успял успешно да се реализира професионално в сферата на тунелното прокопаване. Събра екип от млади надеждни гризачи и създаде фирма ‘Тунелни и коридорни услуги‘, която бързо се разрасна благодарение на умелия мениджмънт и високата трудова активност на персонала. Фирмата се прочу със създадената гъста квартална мрежа от коридори за експресен достъп до хранителни складове и кухни. Мрежата за достъп беше снабдена със система за ранно предупреждение при приближаване на хора или котки. Възползвайки се от големия интерес към създадената инфраструктура, фирмата ‘Тунелни и коридорни услуги‘ въведе и тол такса за ползване на инфраструктурата. След заплащане на тол такса, всеки потребител на тунелната мрежа получаваше и индивидуален детектор за ранна сигнализация при близост за капани за мишки или миша отрова. Популярността на създадената мрежа бързо надхвърли рамките на квартала и стана обществено известна под прозвището ‘Тунелен рай‘.

Надявайки се да привлече Герасим на работа във фирмата, баща му го изпрати да учи в реномиран технически университет, специалност ‘Анализ и техническа подготовка на достъпа до хранителни ресурси‘. В рамките на учебния курс Герасим взе с отличен ключови изпити като този по ‘Нови технологии за идентификация и обезвреждане на капани за мишки‘, ‘Технически средства за механизирано изгризване на тунели през тухлена стена‘ и ‘Информационно обезпечаване на процесите на дегустация и класификация на кухненски отпадъци‘.

Но в университета Герасим съвсем не беше едностранчив в развитието си. Той не пропускаше и най-малка възможност да демонстрира вродените си умения да впечатлява нежния пол. Беше строен плъх с лъскава, гладко сресана козина, буйни, но добре поддържани мустаци, перфектно оформена розова муцунка с чувствени ноздри, както и онзи галещ, жълто-лилав поглед, който разтуптяваше сърцето на всяка млада ценителка на плъхската красота. В допълнение към впечатляващата си външност Герасим притежаваше и някои забележителни шоуменски умения. Можеше да танцува куик-степ върху обелка от картоф, едновременно балансирайки бучка сирене върху муцуната си.

Можеше да напише красиво с опашка, натопена в блажна боя, фразата ‚Цвх чшш смм‘ (т.е. ‚Обичам те‘ на плъхски език ) върху бетонна стена. Тези му качества, както и известно влияние на приятелите му, го караха все повече да размишлява върху промяна в кариерното си развитие.

Един ден Герасим отиде при баща си и му призна, че е решил да направи коренен завой в професионалните си планове. Вместо очакваната кариера в бащината фирма ( на което баща му дълбоко се надяваше ), Герасим сподели с баща си, че иска да опита кариера в шоу бизнеса. Въпреки разочарованието си, баща му само можа да въздъхне и да каже – ‚Това е твоят живот, моето момче – ти си вземаш решенията. Аз и майка ти можем само да се опитаме да дадем съвет... а дали ще го приемеш, си е твой избор. Успех на новото поприще!‘.

Шоуменските качества и устремът на Герасим ( подпомогнати съществено и от връзките с шоу бизнеса, които имаше бащата на неговото гадже ) бързо започнаха да дават резултат.

Първият му пробив беше като участник в реалити шоуто ‘Survivor’. Герасим се представи отлично както в скоростната регата във водите на градската канализация, така и в състезанието по продължително танцуване върху гърба на леко задрямал котарак.

След това Герасим също така успешно участва в имитационното шоу ‘Като две хапки халва‘. Там събра адмирациите на зрителите с много успешното си превъплъщение като евродепутата Серж Ст. Мишев.

Набирайки все по-голяма популярност в шоу бизнеса, Герасим стана и много търсено рекламно лице.

Последваха доходни участия в телевизионни реклами на ‘Мики Маус ТВ‘.

В най-новия рекламен клип на енергийната напитка ‘Турбопиво’ Герасим играеше ролята на мишока по сценарий на ‘Дядо ряпа вади‘. В клипа Герасим, заедно с дядото, бабата, внучето, кучето и котката правеше огромни, но неуспешни усилия да изтръгне ряпата. В критичния момент на екрана услужливо се появяваше миша лапа, протягаща към мишока бутилка от животворната течност. След отпиване само на една глътка мишокът рязко издуваше юначни гърди и мускули, тялото му за секунда утрояваше размери. С лице, показващо твърда решимост и непреклонност, мишокът избутваше назад смаяната редица помагачи и само с една лапа изскубваше с невероятна лекота упоритата ряпа. Камерата показваше тържествуващото лице на мишока в едър план, а някъде зад него възхитено и уплашено надничаха дядото, бабата, внучето, кучето и котката. В същото време глас зад кадър тържествено съобщаваше:

’Който пие Турбопиво,

Няма как да му е криво!

Ако нямаш Турбопиво

Всичко покрай теб е сиво!‘

Успехите в шоу бизнеса и нарастващата популярност дадоха още повече самочувствие на Герасим и той дори реши да участва в кастинга за ролята на мишока Джери за предстоящия римейк на световния хитов сериал ‘Том и Джери‘. Малко не му достигна да стигне до финала.

‘Ти си ужасно популярен – време е да опиташ да влезеш в политиката!‘. Това му подхвърляха все по-често неговите приятели и фенове. Едно съвместно социологическо проучване на електронното издание ‘Плъхомания без граници‘ и кулинарното списание ‘Миш-Маш‘ го постави на 2-о място в класацията за най-влиятелен плъх за годината.

Точно по това време се случи Промяната.

Нямаше единно мнение за това какво точно предизвика Промяната да се случи. Някои анализатори казваха, че Промяната е резултат на естествена мисловна еволюция – мнение, което категорично не се споделяше от мнозинството. За средностатистическия човешки индивид и уличен котарак да убиеш плъх по съответно хигиенни или гастрономически съображения си оставаше най-естественото нещо на света. От друга страна нямаше никакви видими индикациии за намаляване на традиционното недоверие и подозрителност на плъховете спрямо хората и котките.

Други свързваха Промяната с нелепата смърт на плъха Дънкан - домашен любимец на известния лорд Самърсби – правнук на основателя на фирмата за ябълков сайдер. Неотдавна световните медии гръмнаха с необикновената история – достопочтеният домашен любимец на лорд Самърсби - плъхът Дънкан, облечен в яркожълт спортен екип и с шапка за бейзбол на главата правел следобедната си разходка в кварталния парк. На път за дома, пресичайки улицата на пешеходна пътека, плъхът Дънкан бил премазан от преминаващия с непозволена скорост автомобил на подпийнал собственик на италиански ресторант. Даже според излизащ от близкия пъб свидетел непосредствено преди инцидента плъхът Дънкан предупредил шофьора-убиец с човешки глас на чист английски език: ‘Ако обичате, сър, бихте ли намалили скоростта докато пресичам на пешеходната пътека‘.

Дълбоко опечаленият лорд Самърсби ( член на Камарата на лордовете ) вдигна огромен медиен шум по случая, което доведе до внасяне в Британския парламент на прословутата ‘Петиция за равенство на биологичните видове пред закона‘. Петицията беше подкрепена от множество сдружения и организации – като се почне от ‘Сдружение за пълна еманципация на торбестите уелски катерици‘, през Facebook групите ‘Наистина ли са тъпи тапирите?‘ и ‘Пълна свобода за свободните кокошки!‘, та чак до сдружението ‘Граждани за защита суверенния хабитат на сивото шотландско пони‘.

След бурни дебати беше гласуван законa за ‘Универсален юридически паритет на видовете‘. Това стана въпреки яростната съпротива на Кралското месопреработвателна асоциация, произхождаща от създадената още през 16-и век Йоркширкска гилдия на касапите и кожодерите.

Новото законодателство бързо си проби път към Европарламента. Европейските дебати по новото законодателство породиха Новата Философия за Пълна Интеграция на Видовете.

Отчитайки възможните изгоди от нововъзникналата политическа ситуация, Герасим сформира своя партия – партията ‘Европлъхове за устойчиво развитие‘. Въпреки мърморенето на някои свои съратници и обвинения в опортюнизъм, за да гарантира влизането на партията си в парламента, Герасим направи коалиция с партиите ‘Демократични котараци за светло бъдеще‘ ( с членска маса от домашни котки ) и ‘Неолиберално партньорство за ускорена био-интеграция‘. Голямото мнозинство от човешкото, котешкото и мишето общество смяташе такъв вид сдружения за пълна дивотия, несъвместима със здравия разум и установените вековни практики, но след Промяната идеолозите на Новата Философия за Пълна Интеграция на Видовете направиха такива коалиции практически възможни.

Новата коалиция спечели 3-о място на изборите и влезе в управлението. Оттук нататък нещата се развиха главоломно бързо свръх най-смелите очаквания на плъхското общество.

В духа на новата интеграционна политика (силно насърчавана и финансирана от европейските институции) традиционните плъхски дейности бяха обявени за незаконни. Плъхове-полицаи обикаляха складове, мазета и и стриктно следяха за свои събратя-нарушители.

Беше въведено специално законодателство в защита на плъховете. Убийство или телесна повреда на плъх вече се преследваха и наказваха от закона. Тази промяна в Наказателния кодекс срещна силната съпротива на уличните котки, които поведоха борба против промяната чрез свои неправителствени организации ( уличните котки не бяха парламентарно представени ). Независимо от тази съпротива, новото законодателство беше прокарано. Партията ‘Демократични котараци за светло бъдеще‘ гласува ‘за‘, без да обръща внимание на идващите от сдруженията на уличните котки непрестанни обвинения в предателство и колаборационизъм.

Огромни маси плъхове бяха пренасочени към нови сфери на трудова заетост. Най-масовата плъхска професия след Промяната стана ‘плъх-чистач‘. По улици и площади, в метрото, по спортни зали и стадиони можеха да се видят огромни отряди от плъхове-чистачи, облечени в сигналножълти костюми, които усърдно събираха късче по късче разнородни отпадъци и чинно ги сортираха в контейнери за боклук.

Все по-голяма популярност придобиваха и професиите ‘плъх-сапьор‘ и ‘плъх-митничар‘.

Професията ‘плъх-сапьор‘ беше високо платена и пред бюрата за наемане на плъхове-сапьори за африканските страни се образуваха огромни опашки от плъхове кандидат-гурбетчии.

Всеизвестното остро обоняние на плъховете по съвсем естествен път породи новата професия ‘плъх-митничар‘. Специализирани отряди от плъхове-митничари се използваха успешно за откриване на скрити пратки наркотици и контрабандни цигари на границата. Беше отчетено, че след появата на новата професия приходите от вносни мита са се увеличили 5-кратно само за една година. За огромно неудоволствие на традиционния митнически персонал плъховете-митничари бяха подбирани измежду плъхове, невладеещи човешки език, което ги правеше на практика неподкупни.

Използвайки политическото си влияние, Герасим съдейства на баща си да намери ново приложение на станалата политически неудобна продоволствена мрежа за плъхове ‘Тунелен рай‘. ‘Тунелен рай‘спечели конкурса на Асоциацията за ядрени изследвания за най-подходяща тунелна инфраструктура за инсталиране на ‘Малкия Адронен Колайдер‘. Така ‘Тунелен рай‘ беше дадена под дългосрочен наем на Асоциацията за ядрени изследвания.

Злите езици говореха, че за избора на ‘Тунелен рай‘ са помогнали близките връзки на Герасим със сдружението ‘Европейската инициатива за пътуване в други измерения‘ , което има силно лоби в Асоциацията за ядрени изследвания. Но това никога не беше доказано.

……………………………………………………………………………………………………………………………………

Герасим се изтягаше блажено на фотьойл в хола. Баща му дремеше на дивана, галейки по главата домашния любимец – котарака Григор. Григор блажено мъркаше след обилен обяд от сьомга с гуакамоле. Мъркането на Григор и монотонното жужене на ускорителите на ‘Малкия Адронен Колайдер‘ създаваха странен сюрреалистичен звуков фон. Всъщност от известно време всичко изглеждаше на Герасим сюрреалистично.

'Хм, опитвам се да намеря някаква логика, с която да си обясня всички тези събития напоследък...' – каза си Герасим, прелиствайки първото издание на книгата ‘Диалектически материализъм‘ в превод на плъхски език. – 'Можем ли например да твърдим, че нещата са се развили по закона за ‘преминаване на количествените натрупвания към качествени изменения‘? Не можем! За какви количествени натрупвания можем да говорим в нашето мише общество, когато и до ден днешен 9 от всеки 10 мишки категорично заявяват, че човекът и котката са били и си остават наши вековни врагове! А качественото изменение се случи !'

'Просто си избрал погрешния закон' – неочаквано се обади баща му. – 'Както знаеш, има и закон за ‘единство и борба на противоречията‘ . Както ние и хората, от една страна, така и ние и котките, от друга, винаги сме били в борба едни с други. Ето ти борба на противоречията. А сега след Промяната сме единни. Ето ти и единство на противоречията. Но и в едновремешната борба е имало елементи на единство - например лорд Самърсби и любимият му плъх Дънкан.

А и в сегашното единство има елементи на борба. Вземи например съседите над нас, Петрови - и ние като тях си плащаме и данъци, и ток, и вода и всичко, а съседката Петрова само като види някой от нас, плъховете, неистово крещи от ужас. За нея Промяната де факто не е настъпила – плъховете за нея си остават плъхове в оня традиционен смисъл.

Дааа, не е лесно ... ама казват, че сега сме били още в Преход ... ще станело постепенно.'

'Абе тате, ти направо ме шашна!' – ококори се Герасим. – 'Как можа да измъдриш тия съждения?? Винаги съм те имал за плъх практик, стъпил здраво на земята, разчитащ в живота на труд, постоянство, здрав разум и здрави зъби, а не на някакви абстрактни философски бръщолевения.'

'Хайде недей да ме подценяваш ... в младежките си години що дебели книги съм изял ... то философски, то любовни романи, криминалета ... всякакви. Все нещо ми е останало в главата от всичкия този материал' – подсмихна се старият плъх. – 'Е, шегувам се де... то книгите съм ги изял така или иначе, ама това философското просветление ми дойде, след като хвърлих едно око на твоя ‚Диалектически материализъм‘. Нали след Промяната сме вече Просветени плъхове – трябва да съм в крак с времето.'

'Аха... Да, логично е да се очаква, че щом някой е толкова умен, би следвало и баща му да е умен... И обратното... А чете ли за диалектическия закон ‘отрицание на отрицанието‘? Аз мисля, че новото ни плъхско състояние е всъщност отрицание на традиционната ни плъхска същност. Но какво лошо има в това? Преди правехме само пакости на враговете си и затова страдахме, а сега сме приятели с тях и май не е толкова зле... И освен това какво лошо има в това да похапнеш буца сирене или парче салам, без да си ги откраднал преди това? И какво от това, че гризаческото умение е дълбоко присъщо на нашето истинско, плъхско ‘аз‘? Да не би да е голямо удоволствие да изгризеш дупка в 15-сантиметрова бетонна плоча? Абе направо си е голям зор!'

'Така е, Герасиме. А какво ще да е тогава ‘отрицанието на отрицанието‘? Все си мисля напоследък за ‘Малкия адронен колайдер‘. Това непрестанно жужене оттам нещо не ми харесва. Казват, че работели по създаване на ‘черна дупка‘, ама това явно няма да има нищо общо с черните дупки, както ние си ги знаем от едно време. Казват, че ТАКАВА черна дупка можело да е унищожителна – отрицание на всички досегашни отрицания в нашия свят... даже отрицание на самия свят... Уж казват, че Промяната е за добро, ама ‘Малкият адронен колайдер‘ си е част от тая промяна.'

'Да тате, ама не забравяй, че и преди Промяната съществуваше ‘Голям Адронен Колайдер‘'.

'Е да, ама той поне беше далече от нас...

Ама май нещо много се задълбочихме ... Заболя ме главата от мислене. Все пак мисленето никога не е било особено привична за нас дейност...Я налей по малко от оня, 50-годишния мавруд дето дядо ти го източи едно време от мазето на кмета и пусни телевизора, че започва музикалното риалити за мишки ‘Michelle, ma belle’'.