Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и все още не смяташе да се задомява с когото и да е. Природа, тя стои в основтата на всичко заобикалящо.

       Мъжкият подскочи към групата птици с надежда, че ето на, неговата тръпка ще му обърне внимание, но уви, всички птици се разпръснаха в миг и неговата любима отлетя също, неизвестно къде...
       Мъжът лежеше на плажа и се оглеждаше за подходяща жена. В слабините му кипеше енергия, която чакаше да бъде освободена. Много енергия. Неперсонифицирана, търсеща, мамеща, искаща удовлетворение с подобна женска. На тези мъже отдавна са им лепнали етикета- Гларуси. 
       Най- сетне имаме достоен обект за Гларусът. Мъжът се хвърли в атака! Жена на възраст, самотна, очакваща, търсеща...Това си мислеше Гларусът. Ноо,...истината се оказа съвсем друга. Попадна на същество, на което не трябваше! Една Магьосница, веща в занаята! Тя мигом го превърна в птица- гларус! 
       Птицата издаде грачещ, продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон бяха тук...