1 мая 2019 г., 23:46

Гларус 

  Проза » Рассказы
656 0 0
1 мин за четене
Птицата издаде грачещ продължителен вой. Сякаш тръбите от Йерихон се бяха върнали в нашето съвремие. Това трая около 5 минути. Мъжкият гларус стоеше на покрива на къщата и зовеше женската. От своя страна, на женската не и пукаше особено за трепетите на мъжкия, тя стоеше между няколко други птици и все още не смяташе да се задомява с когото и да е. Природа, тя стои в основтата на всичко заобикалящо.
Мъжкият подскочи към групата птици с надежда, че ето на, неговата тръпка ще му обърне внимание, но уви, всички птици се разпръснаха в миг и неговата любима отлетя също, неизвестно къде...
Мъжът лежеше на плажа и се оглеждаше за подходяща жена. В слабините му кипеше енергия, която чакаше да бъде освободена. Много енергия. Неперсонифицирана, търсеща, мамеща, искаща удовлетворение с подобна женска. На тези мъже отдавна са им лепнали етикета- Гларуси.
Най- сетне имаме достоен обект за Гларусът. Мъжът се хвърли в атака! Жена на възраст, самотна, очакваща, търсеща...Това си мислеше Гларусът. Ноо,. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Филипов Все права защищены

Предложения
: ??:??