Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на  майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинна и излъчва много духовна енергия, коята обгръща цялата детска вселена.

   Няма я моята майчица добра. Отиде си завинаги от земята през 1996 година. Година и половина по-късно и моят съпруг Георги отиде при нея. Изчезна ласката, изчезна нежността. Остана само лицемерието и алчните погледи. Но все още остана Любовта към най-Висшето Същество. Слава и преклонение пред голямата Му Сила и Любов, която изпраща към всичко сътворено от Него. На всеки се дават големи изпитания, за да прозре, че Той е Единният, Великият и Вечният. Без Него нямаше да съществуваме. Нямаше да има тази красота около нас. Шепота на вятъра, песента на птиците, цветята в градината, зелените поля и всичко сътворено от Неговите духовни ръце. Той ни е дал Живота, а ние трябва да му се радваме. Забравихме за Него - Творецът, Нашият Баща. Мислим си, че всичко е наше. А кой ни го даде? Станахме вещомани и  забравихме да благодарим на Този, който ни помогна да имаме. Истинска е само Божествената Любов. Тя е Любов без препятствия. При нея няма съмнения и страдания. Тя е в кръвта ни, която тече непрекъснато по вени, артерии и капиляри. Запълва цялото ни тяло, а ние я търсим извън себе си. Кой може да ни я даде? Разбира се само Бог, който е в нас. Той е нашият добър приятел и верен съветник. Той е и Живота вечен. Той е Пътя, Истината и Светлината. Той е целият плам в жилите ни.

- Той е добрият и нежен глас във вас - прекъсва мисълта ми Исус. -Той е вашият добър приятел и верен съветник. Той е гласът на Истината.

- Няма кой да Го слуша. Бързаме, бързаме и все бързаме. Не се спираме да послушаме вътрешния си глас на добрия, който ни шепне: "Поспри се човече! Накъде си се забързал? Има опасност да се спънеш и да паднеш- подължавам аз.

Всичко нас чака. Но това не е така. То зависи от Твореца, който ни е сътворил. Малко се иска от нас- да бъдем истински. Истината е като Гордиев възел. Развържеш ли го, ще победиш.  И още нещо: "Истината иска жертми, а те се броят като птиците на есен."

Замислям се върху Истината и Живота, и Истината за Живота. Истината е част от Живота, а Истината за Живота е неговата същност. Кога ли е създаден Животът? От къде води началото си? Дали от невещественото, или от различните комбинации на материята?

Следва