Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинна и излъчва много духовна енергия, коята обгръща цялата детска вселена.
Няма я моята майчица добра. Отиде си завинаги от земята през 1996 година. Година и половина по-късно и моят съпруг Георги отиде при нея. Изчезна ласката, изчезна нежността. Остана само лицемерието и алчните погледи. Но все още остана Любовта към най-Висшето Същество. Слава и преклонение пред голямата Му Сила и Любов, която изпраща към всичко сътворено от Него. На всеки се дават големи изпитания, за да прозре, че Той е Единният, Великият и Вечният. Без Него нямаше да съществуваме. Нямаше да има тази красота около нас. Шепота на вятъра, песента на птиците, цветята в градината, зелените поля и всичко сътворено от Неговите духовни ръце. Той ни е дал Живота, а ние трябва да му се радваме. Забравихме за Него - Творецът, Нашият Баща. Мислим си, че всичко е наше. А кой ни го даде? Станахме вещомани и забравихме да благодарим на Този, който ни помогна да имаме. Истинска е само Божествената Любов. Тя е Любов без препятствия. При нея няма съмнения и страдания. Тя е в кръвта ни, която тече непрекъснато по вени, артерии и капиляри. Запълва цялото ни тяло, а ние я търсим извън себе си. Кой може да ни я даде? Разбира се само Бог, който е в нас. Той е нашият добър приятел и верен съветник. Той е и Живота вечен. Той е Пътя, Истината и Светлината. Той е целият плам в жилите ни.
- Той е добрият и нежен глас във вас - прекъсва мисълта ми Исус. -Той е вашият добър приятел и верен съветник. Той е гласът на Истината.
- Няма кой да Го слуша. Бързаме, бързаме и все бързаме. Не се спираме да послушаме вътрешния си глас на добрия, който ни шепне: "Поспри се човече! Накъде си се забързал? Има опасност да се спънеш и да паднеш- подължавам аз.
Всичко нас чака. Но това не е така. То зависи от Твореца, който ни е сътворил. Малко се иска от нас- да бъдем истински. Истината е като Гордиев възел. Развържеш ли го, ще победиш. И още нещо: "Истината иска жертми, а те се броят като птиците на есен."
Замислям се върху Истината и Живота, и Истината за Живота. Истината е част от Живота, а Истината за Живота е неговата същност. Кога ли е създаден Животът? От къде води началото си? Дали от невещественото, или от различните комбинации на материята?
Следва
© Мария Герасова Todos los derechos reservados
Псалом 91 (по Слав. 90)
Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго.
Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея.
Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор.
С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище: Неговата Истина е щит и всеоръжие.
Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,
от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.
Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.
Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище,
няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти.
Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища:
на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си.
Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя.
Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.
Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб: ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.
((()))