Всички вече бяха заспали. Минаваше се полунощ. Тъмни сенки и фигури заприиждаха и заиграха своя театър из мрачните, недокоснати от никой до сега, кътчета на имението, прокрадвайки се тъй-зловещо, зловещо. Тази вечер, обаче нищо нямаше да бъде същото, както преди. Нямаше само да се прокрадват тъмни сенки и фигури, нямаше само да присъстват нормалните за всяка вечер шушукания и гласове, чуващи се да се разнасят из сградата. Нямаше само да се чува страшната песен на студения, леден вятър, сякаш, опитващ се да влезе и той на топло, и на сигурно.
Само из една стая царуваше живот. Тя бе на... Господаря. И той, уви, не бе сам тази нощ. Там бе прислужничката Оливия, свлечена на колене, молеща за милост и за прошка от него. Той се бе облегнал на отсрещния, кожен, от чисто кадифе, диван, който се намираше точно пред свлечената на колене Оливия. Царуваше смъртна тишина. Животът идваше единствено от нощната Господарска лампа, поставена на нощното му шкафче, и от една-единствена запалена свещ, слож ...