Най-неприятни в света на сънищата са следобедните.
Това изречение има нужда от уточняване. Сънищата нямат свят, освен ако не си го измислиш. А и сънища едва ли има, а само спомен за тях. После споменът изтлява – като самият сън. Значи може да се твърди успешно, че сънищата не съществуват, а вместо тях битува някакво подсъзнателно трептение на емоцията и илюзорна представа за действителността, каквато е била или каквато е могла да бъде. И още нещо – да разделяш сънищата на следобедни и други: например нощни, сутрешни или кошмарни, е все едно да определяш реалността по същия начин. А това едва ли е твърде уместно. С какво следобедният сън е по-лош от следобедното кафе например? И едното, и другото ти пречат да спиш нощем. На всичкото отгоре понякога причиняват главоболие. Или лицето ти се подува като от кана младо вино – понеже си заменил една нежелана работа с друга.
Да оставим това.
Работя като банков инспектор и имам много работа. Следобед тя е особено мъчителна и гледам да спя – скри ...