Навън беше тъмно и студено. Снегът беше затрупал всички стъпки по пътя. Всичко живо предпочиташе да спи в такава нощ. Обзавеждането в хола на Марина и Васил обаче беше на друго мнение.
Телевизорът: Офффф, най-после ме изгасиха! Все до късно работя и няма почивен ден за такива като мен! (Ха, от умора я подкарах в рими!) Сутрин започвам работа в 6:30, та вечер до 12!Та кой нормален спи само 6 часа и половина в нашия стресов живот?! Марина е домакиня, става сутрин с мъжа си, за да му изглади риза (аз не я разбирам тази жена, когато й опре ножа до кокала, тогава се сеща да свърши нещо полезно, в останалото време все аз съм потърпевш...) Пуска блока на Бареков, пардон, на Ани Цолова, и когато Васил тръгне за работа, тя дреме на дивана! А аз работя! За кой бе, жено, да те питам аз, за тоя що духа ли се бъхтам... Не я разбирам тая жена. И така - цял ден, всъщност оставам недооценен! (Ще взема да стана поет, много ми се отдава тая мерена реч...) Вечер Васил се прибира и тогава е най-зле - почв ...