2 min reading
Все мен ме пращат на най-тъпите командировки. В Силистра да съм ходел, да проверявам защо в три села водата секнала. Има да се дрънкам аз цял ден по пълните с дупки пътища… Орисия….. Та, качвам се аз в автобуса, и сядам на единствената празна седалка. Кеф, викам си. Поне ще си отспя. Да, ама не. В последната секунда в рейса се качва запъхтяна лелка, усмихната до ушите, мъкне две-три чанти, и къде-къде- тръшва се до мен.
- Момче, мож да турна едната чанта в краката ти?
- Може, казвам.
- Ами що си толкоз омърлушен?, пита. Да не би булката да те ядосва?
- Не, спи ми се. И не съм женен.
Гледам да не съм многословен, дано се сети да ме остави да дремна. Тя, обаче, не ще да скучае:
- Къде си тръгнал? По работа ли?
- В командировка, казвам.
- А-ааа, хубаво! Каква ти е работата?
- Инженер съм.
- Бравос, бравос! Умни сте сега младите, брейййй! По наше време на пръсти се броеха по-учените.
Аз не отговарям. За известно време и тя млъква. Тъкмо да затворя очи, пак почва: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up