ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгушило се върху пожълтял кашон, под кошче за смет, от ония кошчета, които са прикачени към ръждива тръба и се полюшват небрежно танцувайки с вятъра…
По улицата, която ги разделяше, с някаква мрачна решителност се
разминаваха пълни с хора забързани автомобили. Те не бяха удостоени с
вниманието на кутрето може би защото то сякаш гледаше към дребничкото момиче и погледът му някак преждевременно помъдрял, бе все така непреклонно проникващ с неговата искреност и чистота.
Навярно приемаше света, такъв какъвто е, а животът – неговия живот за
нещо, което не трябва да разбира, а просто да изживее – в търсене на
храна, игри и джавкане по птиците.
Какво си мислеше момичето? Не зная, но нощта беше спуснала ...