11 min reading
Лари седеше в парка срещу квартирата си и точно се заемаше с една бира. Беше свършил работа преди няколко десетки минути, а тази бира се беше превърнала в част от ежедневната му рутина. Разводът с жена му го беше докарал до ръба на психозата и единственото, което го пазеше от финалната крачка към лудницата или пък депресията, беше неговата сладка рутина. Единственият му по-сериозен страх бяха почивните дни. Тогава се налагаше да измисля с какво да запълва часовете, които иначе прекарваше в службата, потънал в зомбирано ровене из документи и разнасяне на поща по кабинките. Най-често, докато не бачкаше, седеше с часове пред телевизора и зяпаше с отсъстващо изражение предаванията. Един ден, докато лежеше и се наливаше с уиски, за миг превъртя, стана и изхвърли телевизора през прозореца. Никой нищо не му каза, защото никой не го познаваше. Беше се преместил доста наскоро в тоя забравен от бога град, а колегите му живееха значително по-далеч от офиса, отколкото той.
След тази случка той реш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up