Лари седеше в парка срещу квартирата си и точно се заемаше с една бира. Беше свършил работа преди няколко десетки минути, а тази бира се беше превърнала в част от ежедневната му рутина. Разводът с жена му го беше докарал до ръба на психозата и единственото, което го пазеше от финалната крачка към лудницата или пък депресията, беше неговата сладка рутина. Единственият му по-сериозен страх бяха почивните дни. Тогава се налагаше да измисля с какво да запълва часовете, които иначе прекарваше в службата, потънал в зомбирано ровене из документи и разнасяне на поща по кабинките. Най-често, докато не бачкаше, седеше с часове пред телевизора и зяпаше с отсъстващо изражение предаванията. Един ден, докато лежеше и се наливаше с уиски, за миг превъртя, стана и изхвърли телевизора през прозореца. Никой нищо не му каза, защото никой не го познаваше. Беше се преместил доста наскоро в тоя забравен от бога град, а колегите му живееха значително по-далеч от офиса, отколкото той.
След тази случка той реш ...