Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да  хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом  - с цветните лехи отпред, зелената морава  и  мисис Елън, която ме чакаше в люлеещия си градински стол. Очите й  потрепваха радостно, като се връщах. Бяхме здраво завързани една за друга, като камъче към скала.

 А пристан ни беше домашното огнище. Пиехме чай на верандата и аз не спирах да й разказвам за колежа. Имаше кой да ме посреща, прегръща и чува. Бях щастлива. Мистър Томас ни липсваше, но двете свикнахме да живеем без него. 
         В мислите ми се нижеха празниците от  миналото време, когато идваха дните на ЙОМ КИПУР, РОШ ХАШАНА, ХАНУКА  и  ПАСХА.  По време на ХАНУКА получавах подаръци и лакомства в продължение на осем дни, очите ми грееха радостно и бях много щастлива. Най – много обичах харосет – сладката  паста от орехи, сушени и пресни плодове.  Мистър Томас ми даваше и паричка, сложена  в  копринена кесийка, както повелява традицията, а мисис Елън   приготвяше вкусни блюда. Позволяваха ми да запаля свещите на менората  и аз бях на върха на щастието си. С голямо вълнение попивах и се учех на традициите им, говорех вече на иврит, а по-късно се научих и да пиша. Беше хубаво, чувствах се като тяхна дъщеря, живеех спокойна и уверена, бях се вписала в живота им. Забравих за предишния си живот в караваната до реката, забравих за счупеното стъкло на прозореца, откъдето вееше и за самотните ми часове, докато мама я нямаше. Бях  изтрила всичко предишно от съзнанието си , вярвах че  съм била винаги с новото си семейство. 

Голяма късметлийка си Алис !- шушнеше едно тънко гласче в главата ми.

  Но те бяха пестеливи на приказки... Никога не са ми казали, че ме обичат, не ме осиновиха, но правеха всичко за мен и аз имах закрилата  и топлината им. Моделираха ме по техен начин и аз заприличвах на тях. Мистър Томас ме учеше да играя на шах .Гордееше се с мен. Поощряваше ме.  Бяхме истинско семейство.

 -Мисли с  главата си Алис!-ми казваше той.

  И аз се стараех да мисля...
   След смъртта на мистър Томас нещата станаха по – различни. Мисис Елън скърбеше за него, затвори се в себе си, стана много мълчалива  и все по-малко внимание ми отделяше. Имах чувство, че просто ме е забравила, че съм там. Гледах да не й се пречкам много, щом се връщах от училище  хапвах набързо и отивах в стаята се да уча. Няколко месеца бяха направо ад. Тишината се плъзгаше в цялата къща, спираше дъха ми, заглъхваше стъпките ми и аз се спотайвах като уплашено малко животинче. Мисис Елън нае една жена да идва да ни готви, да пере и чисти, а тя се затваряше в спалнята си и не излизаше по цели дни. Страхувах се, че ако продължава така може и тя да умре. Това беше най-големият ми кошмар – да не остана пак самичка. Да не бъда пак онова парцаливо хлапе. Сърцето ми се свиваше от тревога. 
    Почуквах плахо на вратата, вървях на пръсти, носех й чай и плодове, въртях се като някое малко кутре покрай стопанката си. Тя започна да се съвзема. Един ден ме прегърна.  Очите й станаха пак лъчисти  и светли. Мисис Елън излезе от вцепенението си...
      После нещата се пооправиха. Мисис Елън се отърси от мрачното си настроение и животът в къщата си потръгна както преди. Канеха ни на гости  в приятелски семейства на Шабат, а също и мисис Елън им връщаше поканата.
     Веднъж при едно такова гостуване чух, ме мисис Ребека Волц шептеше на мисис Елън нещо и ме поглеждаше  многозначително. Загрях бързо, че кроят нещо за мен и за сина на мисис Волц – Еди, който беше с две години по – голям от мен. Аз вече бях на тринадесет, източих се на ръст, а тялото ми започна да се окръгля женствено. Имах съученици в класа ми, които ме зяпаха нахално , но не им обръщах внимание. Не ме интересуваха момчетата, а още по-малко пък Еди. Тогава не знаех, че евреите се сродяват само с хора от тяхната общност, като гледаха да са с еднакви финансови  и интелектуални възможности. Те ме сватосваха…ужас…
     Пламнах цялата като божур от неудобство щом видях Еди да се взира в мен. Идваше ми да потъна вдън земя. 
         Какво ме е загледал този грозник? Пет пари не давам за такива  мамини синчета…
  Той беше високо върлинесто момче, с рижа коса и зелени очи. По бялото му лице имаше безброй лунички. Ръцете му бяха с дълги пръсти, с които свиреше хубаво на пиано. Това не може да се отрече – без грешка свиреше Моцарт,  Глинка и  Бах. Всички бяха очаровани от него, хвалеха го и го превъзнасяха  колко е умен  и талантлив. Аз кипях, че му обръщат такова внимание, защото не виждах нищо особено у него. Дори и като разговарях с него, той повече мълчеше и нямаше какво интересно  да каже. 
       Баща му беше известен златар. Мисис Елън си поръчваше понякога при него бижута. Имаха огромна къща, с много стаи, голям хол и красива градина. У тях всичко беше направено със стил – скъпи картини по стените, сребърни прибори ,фин порцелан и красиви кристали. Колкото и да беше приказно там за мен беше без значение, защото изобщо не харесвах  нито Еди, нито по-малките му трима братя. Еди си оставаше за мен едно скучно момче, с което едва ли щеше  се забъркам някога. Той беше деликатен и кротък като момиче, никога не е бил с ожулени колене или с кални панталони. Едва ли е правел някога пакости. 
           Майка му- мисис Ребека Волц беше пищна жена, с червени  къдрави коси, които се разпиляваха по раменете й. Обличаше се модерно, имаше самочувствието на богата жена. Очите й бяха като зелени водорасли, но много по – красиви и проницателни от тези на Еди. Мисис Ребека въртеше на малкия си пръст съпруга си и думата и се чуваше за всичко. Беше винаги в центъра на събитията. Жените шушукаха злобно зад гърба й, а мъжете не сваляха очи от нея. Аз исках да бъда като мисис Ребека – красива  и  умна. Много й се възхищавах, че  е силна жена. Наблюдавах я какви дрехи носи, как разговаря, как се отнася с гостите си. Имаше финес у нея. Това е нещо, което или го имаш, или го нямаш. Попивах с ококорени очи всичко и се надявах някога да стана елегантна  дама като нея. 
       Бях вече вбесена, че съм привлякла  вниманието на жените, но успях да прошепна на Еди да излезе в градината.
     Той дотърча веднага. Стоеше глупаво като истукан. Приближих се до него и го раздрусах за пуловера.
-    Какво искаш, Еди? Цяла вечер ли ще въртиш очи и ще ме гледаш?
Еди дори не мигваше. Мълчеше както си знае. Още повече се ядосах.
Тогава аз му врътнах един шамар.
Бузата му почервеня. Той гледаше смутено. 
-    Сега се махай, стой далече от мен и да не си посмял повече да ме дразниш ! И само да се оплачеш на майка си! – заканих се аз.
     Досмеша ме, като си спомних как Еди смотаняка не каза и дума на майка си. Повече не ме доближи.
   Мислех си, че е Еди е смотаняк, а сега управляваше финансовата си империя, а аз много умната живеех в мрачна стая на тавана. Усмивката ми помръкна…
……………………………………..
          Бях  започнала последната година в колежа, когато една вечер мисис Елън ми позвъни. Хълцаше и заваляше от плач думите си. Трудно й беше да ми каже истината – че са й открили рак. Крила беше от мен, но нещата доста загрубели. После телефонът заглъхна. Изпуснах слушалката.  Не знаех какво да мисля, бях разтърсена от новината. Стомахът ми се присви от притеснение. Взех рано сутринта  влака за Орландо  и нахлух в клиниката. 
    Мисис Елън не беше добре. Изглеждаше смалена  и изсъхнала като есенно листо.Започнахме борба с рака, но той излезе победител…
 -  Сега става всичко различно за теб, Алис – успя да ми каже тя. 
    И е била права…Всичко стана различно…

 Продължава….

Забележки:

Менора- еврейски свещник с 9 свещи, като в продължение на 8 дни се пали всеки ден по една свещ по време на Ханука.

ЙОН КИПУР е най-големият еврейски празник – денят на опрощаване на греховете. В Тората този ден се нарича „Ден на изкупващите греховете си“.

РОШ ХАШАНА - означава „глава на годината“, и се отнася до еврейската нова година и началото на еврейския календар.

ПАСХА - еврейски празник, който отбелязва историята на изходът и освобождаването на древните евреи от робство в Египет

Ханука (иврит:חנוכה) е еврейски празник. Започва в 25-ия ден на еврейския месец кислев (ноември/декември).

Празникът напомня на вярващите евреи за повторното освещаване на Храма в Йерусалим през 3597 г. (168 г. пр. Хр.) по еврейския календар. Повторното освещаване на храма в Йерусалим се свързва според преданието с бунта на макавеите срещу властта на селевкидите над Юдея.