Мисис Елън ми изпращаше редовно пари и аз безгрижно учех в колежа. Ученето не ме затрудняваше, вземах изпитите с лекота и имах време да чета любимите си книги. През ваканциите бързах да хвана влака до Орландо и да се прибера . Там беше моят дом - с цветните лехи отпред, зелената морава и мисис Елън, която ме чакаше в люлеещия си градински стол. Очите й потрепваха радостно, като се връщах. Бяхме здраво завързани една за друга, като камъче към скала.
А пристан ни беше домашното огнище. Пиехме чай на верандата и аз не спирах да й разказвам за колежа. Имаше кой да ме посреща, прегръща и чува. Бях щастлива. Мистър Томас ни липсваше, но двете свикнахме да живеем без него.
В мислите ми се нижеха празниците от миналото време, когато идваха дните на ЙОМ КИПУР, РОШ ХАШАНА, ХАНУКА и ПАСХА. По време на ХАНУКА получавах подаръци и лакомства в продължение на осем дни, очите ми грееха радостно и бях много щастлива. Най – много обичах харосет – сладката паста от орехи, сушени и пресни плодове. Мистър ...