Ако минеш през това село, не можеш да не я видиш, да не я изгледаш.
Не заради това, че щеш, не щеш, минаваш по край нея, а защото друга такава няма. Не и заради това, че е голяма, има и по-големи. Заглеждаш се в нея, защото е необичайна, не прилича на другите. Те са еднотипни, като че извадени от един калъп, нещо като конфекция, а тая е друго.
Уж нищо особено, пак стаи, пак покрив, пак стени, но ти приковава очите.
Също, като кога срещнеш хубава жена, уж нищо особено, а не усещаш, как се извъртиш и я изгледаш, защото само едното мяркане не е стигнало за любопитното ти око. Обърнеш се и не знаеш, какво те привлякло, дали походка, дали снага, дали очи. То тия неща си ги има всяка жена, ама не се обръщаш след всяка. Та и в тая къща има нещо такова. Уж, като другите, а те кара да се обърнеш. Обърнеш се и дълго не я забравяш. Майстор е пипал. С мерак е правена.
И с пари и за много челяд.
Отвътре дворът беше задигнат. Беше се оформила тераса, която надвисваше над тротоара. Отделяше я красива ...