Когато Даниел изчезна зад оградата, Мойра започна да крещи. Пет минути по–късно крясъците й постепенно изгубиха от силата си и тя осъзна, че никой няма да я чуе. Оградата бе твърде висока, а улицата – твърде шумна.
Прокара длани по хълбоците си, надолу към ханша, чудейки се какъв точно е проблемът. Стори й се, че напипва подутина, но не бе сигурна, защото болката отблъскваше назад треперещите й ръце и я караше да лежи неподвижно.
Въпреки че не мърдаше, бедрата й постепенно се сковаваха. Но най–много я тревожеше странното усещане в таза. Там сякаш се бе загнездил огромен червей, червей с безброй остри зъби. Имаше чувството, че той се извива там вътре, впивайки се в костите й.
Трябваше да предприеме нещо, трябваше да опита да се довлече някак си до оградата. После може би щеше…
Тя изхълца и чертите на лицето й се изкривиха. После сви лявото си коляно, опря долната част на стъпалото си в земята и внимателно се извърна настрани. Счупените й тазови кости се раздвижиха, издавайки гаден пукащ ...