Оказа се, че освен всички останали, имам още един недостатък. За добро или за лошо, имам въображение. То е упорито като оня полезен приятел на човека - магарето - инати се и си иска своето. И ми причинява беда след беда. Заради него не мога да се влюбя в някой, ако не мога да си го представя. Категорично е и толкоз. А това си е едно неудобство във виртуалното пространство. Веднъж се запознах там с един мъж. Самотен. Някъде на другия край на света. Аз съм самотна от 100 години - на единия край, той - от 200 - на другия. Изпрати ми своя рисунка. Не, не беше художник. Рисуването му беше хоби. Но беше нарисувал Любовта. Най-красивата, която бях виждала. Красив копнеж за красива пембяна любов. Какво й трябва на една жена след 100 години самота - да срещне един самотен от 200 години мъж, копнеещ за пембяна любов. И тя е готова да се влюби. Само че моето въображение застана на пътя между мене и пембяната любов и се приготви да ми погоди номер. Затова аз пиша на самотника, че трябва да зная ка ...