Този път, когато пристъпи сред високите дървета, той не търсеше отговори. Търсеше само покритието на тъмнината.
Седна до едно дърво и се облегна на стъблото. Струваше му се, че се разтваря сред тъмнината, превръща се в миниатюрни частици без плътност и съдържание. Спира да съществува.
В момента само това искаше.
Дали и Фло бе дошла с подобна нагласа онази нощ? Само преди две вечери я бе срещнал тук, а вече я нямаше. Сякаш никога не бе съществувала. И все пак, Кори си я спомняше така ясно, сякаш сега стоеше пред него - дългата ѝ, плуваща сред мрака коса, блестящите очи, нежното лице. Да, сигурно се бе чувствала така онази нощ. Какво му бе казала? "Когато аз се моля, не чувам отговор."
Имаше хора - и в Агория, и по целия свят - които не приемаха Най-Светлия. Те признаваха само древните богове, които, след като създали човека, го забравили напълно. Тези отричащи съвременните вярвания хора спазваха законите само ако това допринасяше за личната им изгода. Не ходеха при съветници, не се инте ...