Неа
72 results
„Къде си, Най-Светли, и защо остави света да потъне в мрак?“
Трийсет години бях на тая земя и никога досега не бях изричал реплика на негодувание. Нито на глас, нито наум. Но ето че сега тия думи ехтяха в съзнанието ми като удари с ковашки чук; нечия грамадна, жилеста ръка държеше тоя чук и блъскаше ...
Трийсет години бях на тая земя и никога досега не бях изричал реплика на негодувание. Нито на глас, нито наум. Но ето че сега тия думи ехтяха в съзнанието ми като удари с ковашки чук; нечия грамадна, жилеста ръка държеше тоя чук и блъскаше ...
525
2 април
В тъмнината, в сигурността на малката си стая, тя отвори прозореца. Онзи, синкавият, който се очертаваше на стената всяка вечер в седем часа, от шест месеца насам. Пристъпи крачка напред, после прекрачи бледата пулсираща рамка и се озова на плажа.
Пълен плаж – като онези от филмите за минало ...
В тъмнината, в сигурността на малката си стая, тя отвори прозореца. Онзи, синкавият, който се очертаваше на стената всяка вечер в седем часа, от шест месеца насам. Пристъпи крачка напред, после прекрачи бледата пулсираща рамка и се озова на плажа.
Пълен плаж – като онези от филмите за минало ...
442
Джейк Сойър се харесваше. Знаеше, че в един различен свят, жените също биха го харесвали. Никога обаче, не бе предполагал, че ще види истински жени.
До устните му се доближи дървена купа, пълна с гореща ароматна течност. Младото русо момиче се усмихна, миглите ѝ потрепнаха над блестящите сини очи.
- ...
До устните му се доближи дървена купа, пълна с гореща ароматна течност. Младото русо момиче се усмихна, миглите ѝ потрепнаха над блестящите сини очи.
- ...
541
1
5
-Мамо, ще дойдеш ли да играем?
-Не…не мога сега. – Кристина седеше на ръба на леглото и се взираше в осветения от следобедното слънце паркет. Върху една от дъските лежеше листче хартия.
-Ама защо? – синът ѝ Теодор пролази по корем на леглото и надникна през ръба му – Сега не работиш!
-Не, но… не мог ...
-Не…не мога сега. – Кристина седеше на ръба на леглото и се взираше в осветения от следобедното слънце паркет. Върху една от дъските лежеше листче хартия.
-Ама защо? – синът ѝ Теодор пролази по корем на леглото и надникна през ръба му – Сега не работиш!
-Не, но… не мог ...
689
1
7
50.
Свечеряваше се. Залязващото слънце обгръщаше покривите на бунгалата с дантелени виолетови воали и им придаваше вид на тръпнещи от вълнение млади жени, застанали под венчило. Нападалите по тротоарите разноцветни листа бяха като рози, хвърлени пред брачния олтар, а тихият напев на вятъра – като св ...
Свечеряваше се. Залязващото слънце обгръщаше покривите на бунгалата с дантелени виолетови воали и им придаваше вид на тръпнещи от вълнение млади жени, застанали под венчило. Нападалите по тротоарите разноцветни листа бяха като рози, хвърлени пред брачния олтар, а тихият напев на вятъра – като св ...
853
48.
Баща, любовник, а сега и брат. Брат, роден от светлината също като нея, но много по-силен. Брат, към който изпитваше неимоверно възхищение.
Той не се впусна в подробни обяснения на случилото се пред останалите, както пред нея, Ерик и Ханк. Дали защото сметна, че не е важно, или просто защото ням ...
Баща, любовник, а сега и брат. Брат, роден от светлината също като нея, но много по-силен. Брат, към който изпитваше неимоверно възхищение.
Той не се впусна в подробни обяснения на случилото се пред останалите, както пред нея, Ерик и Ханк. Дали защото сметна, че не е важно, или просто защото ням ...
875
45.
Намираше се на огромно поле, подобно на необятните низини на Колорадо. Беше черно и посипано с пепел, като след пожар. Невероятна, почти задушаваща мощ изпълваше гърдите му. Антъни сведе поглед надолу и видя, вместо своето тяло, тялото на Приятеля.
Туловището му бе великанско – с гигантска гръд, ...
Намираше се на огромно поле, подобно на необятните низини на Колорадо. Беше черно и посипано с пепел, като след пожар. Невероятна, почти задушаваща мощ изпълваше гърдите му. Антъни сведе поглед надолу и видя, вместо своето тяло, тялото на Приятеля.
Туловището му бе великанско – с гигантска гръд, ...
865
41.
Ерик стоеше прав до леглото и гледаше приятеля си.
Чарлс изглеждаше толкова беззащитен – с вдигнатите над главата ръце, закопчани за металната рамка; проснатите безжизнено върху чаршафа крака и бледото лице с ефирна красота, опряно на възглавницата. Изглеждаше, но не беше. В действителност, Ерик ...
Ерик стоеше прав до леглото и гледаше приятеля си.
Чарлс изглеждаше толкова беззащитен – с вдигнатите над главата ръце, закопчани за металната рамка; проснатите безжизнено върху чаршафа крака и бледото лице с ефирна красота, опряно на възглавницата. Изглеждаше, но не беше. В действителност, Ерик ...
811
38.
Приятелят изтягаше черното си, полупрозрачно тяло върху предния капак на „Форд“-а. Не пречеше на Матю да шофира, защото телекинезът явно не го виждаше. Не пречеше и на Антъни да наблюдава менящия се пейзаж пред тях, просто го потъмняваше. Сякаш гледаше през слънчеви очила.
Пътуваха по „Интерстей ...
Приятелят изтягаше черното си, полупрозрачно тяло върху предния капак на „Форд“-а. Не пречеше на Матю да шофира, защото телекинезът явно не го виждаше. Не пречеше и на Антъни да наблюдава менящия се пейзаж пред тях, просто го потъмняваше. Сякаш гледаше през слънчеви очила.
Пътуваха по „Интерстей ...
848
34.
Грамадното тяло, покрито със синя козина, което пристъпи през прага, бе поредното смазващо парче от пъзела на заобикалящата го реалност. Толкова ярък, толкова наситен изглеждаше образът на Ханк пред него – струваше му се, че колкото повече го гледа, толкова повече избледнява той самият.
- Правил ...
Грамадното тяло, покрито със синя козина, което пристъпи през прага, бе поредното смазващо парче от пъзела на заобикалящата го реалност. Толкова ярък, толкова наситен изглеждаше образът на Ханк пред него – струваше му се, че колкото повече го гледа, толкова повече избледнява той самият.
- Правил ...
803
30.
В шест и половина здрачът обгръщаше Нов хоризонт като надиплена тъмносива пелена и ниските сгради се превръщаха в редици от призраци, събрани на тягостна раздумка. Чарлс стоеше на верандата на Ерик, вдигнал яката на коженото си яке и наблюдаваше как, една по една, светлините на бунгалата от отср ...
В шест и половина здрачът обгръщаше Нов хоризонт като надиплена тъмносива пелена и ниските сгради се превръщаха в редици от призраци, събрани на тягостна раздумка. Чарлс стоеше на верандата на Ерик, вдигнал яката на коженото си яке и наблюдаваше как, една по една, светлините на бунгалата от отср ...
992
27.
До тази нощ, Лили реално не осъзнаваше физическата страна на Чарлс.
Той беше привлекателен мъж, без съмнение. Още в първия момент, в който го видя, момчешкото му, нежно излъчване ѝ направи силно впечатление. Въпреки бръчките, които прорязваха челото му, сините му очи излъчваха детска невинност, ...
До тази нощ, Лили реално не осъзнаваше физическата страна на Чарлс.
Той беше привлекателен мъж, без съмнение. Още в първия момент, в който го видя, момчешкото му, нежно излъчване ѝ направи силно впечатление. Въпреки бръчките, които прорязваха челото му, сините му очи излъчваха детска невинност, ...
914
24.
- Какво? – чу се шумолене, после трясък, като от преобръщане на стол. Тежко дишане в слушалката, после гърлено ръмжене. Ханк се бе преобразил в Звяр. – Как така, в „Церебро“? Чарлс, обиколих имението сто пъти и поне пет пъти влязох в „Церебро“. Системата е изключена, вътре е тъмно, няма никого!
...
- Какво? – чу се шумолене, после трясък, като от преобръщане на стол. Тежко дишане в слушалката, после гърлено ръмжене. Ханк се бе преобразил в Звяр. – Как така, в „Церебро“? Чарлс, обиколих имението сто пъти и поне пет пъти влязох в „Церебро“. Системата е изключена, вътре е тъмно, няма никого!
...
842
21.
- Ханк?
- Чарлс! – гласът на приятеля му беше така изтънял, че едва се разпознаваше. – Разбра ли какво става? Чу ли по новините?
- Да, чух. Слушай, Ханк. Изрови ми моля те, файловете на всички телепати, които имаме в наличност. Помня, че не бяха повече от десетина.
- Антъни е! Чарлс, сигурен съм ...
- Ханк?
- Чарлс! – гласът на приятеля му беше така изтънял, че едва се разпознаваше. – Разбра ли какво става? Чу ли по новините?
- Да, чух. Слушай, Ханк. Изрови ми моля те, файловете на всички телепати, които имаме в наличност. Помня, че не бяха повече от десетина.
- Антъни е! Чарлс, сигурен съм ...
1091
1
19.
След разговора с Чарлс, Ханк задиша малко по-леко. Свали очилата си, остави ги на бюрото и изтри подутите си от умора очи. Винаги бе чувствал Чарлс като по-голям брат. Брат, който те води през живота, показва ти правилните пътеки и те учи как да избягваш капаните. В каквото и състояние да беше, ...
След разговора с Чарлс, Ханк задиша малко по-леко. Свали очилата си, остави ги на бюрото и изтри подутите си от умора очи. Винаги бе чувствал Чарлс като по-голям брат. Брат, който те води през живота, показва ти правилните пътеки и те учи как да избягваш капаните. В каквото и състояние да беше, ...
934
Внимание! Тази част може да е неподходяща за лица под 16 години.
17.
Чарлс се събуди бавно – бе спал така дълбоко (за първа нощ от много време насам, без никакви сънища!) че му трябваха няколко минути, за да могат сетивата му да регистрират и собственото му съществуване, и това на заобикалящия го св ...
17.
Чарлс се събуди бавно – бе спал така дълбоко (за първа нощ от много време насам, без никакви сънища!) че му трябваха няколко минути, за да могат сетивата му да регистрират и собственото му съществуване, и това на заобикалящия го св ...
1048
14.
След като остави Чарлс и Лили, Ерик се прибра у дома си и изпи още една бира. Главата му леко се замая, но въпреки това знаеше, че ако легне, няма да заспи.
Излезе на верандата и обърна лицето си срещу усиления западен вятър. Черното нощно небе надвисваше над градчето, прорязано от очертанията н ...
След като остави Чарлс и Лили, Ерик се прибра у дома си и изпи още една бира. Главата му леко се замая, но въпреки това знаеше, че ако легне, няма да заспи.
Излезе на верандата и обърна лицето си срещу усиления западен вятър. Черното нощно небе надвисваше над градчето, прорязано от очертанията н ...
903
Внимание! Тази част може да е неподходяща за лица под 16 години.
12.
Лили бе влязла през отворената порта без да я чуят. Обикновено стъпваше така – тихо като горска фея. Сега се изкачваше по стълбите към тях, облечена в бял суитчър, изтрити дънки, които стояха като излети върху стройните ѝ крака, и ...
12.
Лили бе влязла през отворената порта без да я чуят. Обикновено стъпваше така – тихо като горска фея. Сега се изкачваше по стълбите към тях, облечена в бял суитчър, изтрити дънки, които стояха като излети върху стройните ѝ крака, и ...
1008
10.
- Виж! – възкликна Филипа. – Заградено е!
Беше вярно. Цялото протежение на дългата алея, точеща се покрай Лонг Бийч, беше опасано с червени полицейски ленти. Здрачът се спускаше над плажа и превръщаше пясъка в сива каменна пустиня. Тъмните вълни се блъскаха яростно в брега, оставяйки гигантски о ...
- Виж! – възкликна Филипа. – Заградено е!
Беше вярно. Цялото протежение на дългата алея, точеща се покрай Лонг Бийч, беше опасано с червени полицейски ленти. Здрачът се спускаше над плажа и превръщаше пясъка в сива каменна пустиня. Тъмните вълни се блъскаха яростно в брега, оставяйки гигантски о ...
946
5.
- Ханк, защо не ми каза? – Ерик стискаше телефона в дясната си ръка до болка. Лявата бе вкопчил в челото си. Глупаво, разбира се, с длан не можеше да предпази съзнанието си от Чарлс. Вероятно и в момента го усещаше какво прави, с кого говори. Да бях сложил каската!
- Какво да не съм ти казал? – г ...
- Ханк, защо не ми каза? – Ерик стискаше телефона в дясната си ръка до болка. Лявата бе вкопчил в челото си. Глупаво, разбира се, с длан не можеше да предпази съзнанието си от Чарлс. Вероятно и в момента го усещаше какво прави, с кого говори. Да бях сложил каската!
- Какво да не съм ти казал? – г ...
875
Внимание! Това е фенфикшън. По-голямата част от героите не са измислени от мен и не притежавам никакви права върху тях. Историята не е създадена с цел печалба, а само и единствено за забавление. Жанрът е смесица между психологическа драма и екшън – екшънът, за моя изненада, беше написан с огромно уд ...
1608
Десет крачки.
В гората беше. Обутите му в маратонки „Нока“ крака прекрачиха мантинелата и стъпиха по разронената пътека. Скоро бе валяло и рехави буци пръст полепваха по твърдите подметки. Плътният слой борови иглички пое тежестта му и той усети как тялото му леко пружинира. В тези моменти винаги се ...
В гората беше. Обутите му в маратонки „Нока“ крака прекрачиха мантинелата и стъпиха по разронената пътека. Скоро бе валяло и рехави буци пръст полепваха по твърдите подметки. Плътният слой борови иглички пое тежестта му и той усети как тялото му леко пружинира. В тези моменти винаги се ...
899
1
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
790
7
Алики тичаше по крайбрежната улица всяка събота сутрин.
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната ...
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната ...
1526
2
12
2.
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с по ...
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с по ...
868
1
1
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Прозрения
1.
Ателието
24 януари, 2044 ...
Прозрения
1.
Ателието
24 януари, 2044 ...
894
3.
Хижата - II
22 януари, 2044
- Ето я новината – Таръс отпи глътка уиски и притвори очи. – Ммм, тази интересна топлина… все едно някой запалва факла в корема ми. Това ваше уиски е по-добро дори от бирата на египтяните.
Марий седеше облегнат назад на дивана и го наблюдаваше съсредоточено. Петър държ ...
Хижата - II
22 януари, 2044
- Ето я новината – Таръс отпи глътка уиски и притвори очи. – Ммм, тази интересна топлина… все едно някой запалва факла в корема ми. Това ваше уиски е по-добро дори от бирата на египтяните.
Марий седеше облегнат назад на дивана и го наблюдаваше съсредоточено. Петър държ ...
887
770
1
2.
Людмила
Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни ѝ на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.
Людмила премигна и осъзна, че не е чула и дума от това, което ѝ говореше духовният министър ...
Людмила
Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни ѝ на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.
Людмила премигна и осъзна, че не е чула и дума от това, което ѝ говореше духовният министър ...
744
3
ВТОРА ГЛАВА
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! ...
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! ...
732
1
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ПРИНЦЕСА ЕМИ И КРАЛ ЛИО НАУЧАВАТ ВСИЧКО
От предверието ясно се виждаше голяма част от приемната и светлината, която я изпълваше, обливаше и самото предверие. Високите бели стени и гоблените в светли тонове по тях, както и дръпнатите, златно-зелени драперии на прозорците придава ...
ПРИНЦЕСА ЕМИ И КРАЛ ЛИО НАУЧАВАТ ВСИЧКО
От предверието ясно се виждаше голяма част от приемната и светлината, която я изпълваше, обливаше и самото предверие. Високите бели стени и гоблените в светли тонове по тях, както и дръпнатите, златно-зелени драперии на прозорците придава ...
806
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се вижда ...
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се вижда ...
873
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата з ...
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата з ...
1047
Еми се изправи и се вгледа в затворената входна врата на апартамента си. Нямаше никакво време, трябваше да измисли разрешение на проблема незабавно. Остана известно време взряна във вратата, умът ѝ работеше трескаво. Едно беше очевидно – от тази врата не можеше да излезе. Отвън на прага имаше четири ...
828
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
865
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
КОРИ Е САМ В СТОЛИЦАТА
В напредналите сутрешни часове, когато топлината на слънцето започваше да се усеща и котките по дворовете на къщите излизаха да се изтегнат на припек, Кори яздеше бавно по улиците на Пила. Оглеждаше се и се опитваше да се приспособи към новата обстановка ...
КОРИ Е САМ В СТОЛИЦАТА
В напредналите сутрешни часове, когато топлината на слънцето започваше да се усеща и котките по дворовете на къщите излизаха да се изтегнат на припек, Кори яздеше бавно по улиците на Пила. Оглеждаше се и се опитваше да се приспособи към новата обстановка ...
1470
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
В ПИЛА НАЗРЯВА НАПРЕЖЕНИЕ
Еми го беше повикала отново и сега, докато крачеше бавно към покоите ѝ, Тано Верел се почувства страшно уморен. Разрешаването на проблемната ситуация вероятно беше съвсем близо, но непрестанната липса на сън започваше да му се отразява. Билките за бод ...
В ПИЛА НАЗРЯВА НАПРЕЖЕНИЕ
Еми го беше повикала отново и сега, докато крачеше бавно към покоите ѝ, Тано Верел се почувства страшно уморен. Разрешаването на проблемната ситуация вероятно беше съвсем близо, но непрестанната липса на сън започваше да му се отразява. Билките за бод ...
847
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
КОРИ И ДЕЛИО ПРЕКОСЯВАТ ПЛАНИНАТА
Седмица по-рано, Кори и Делио наближаваха едно малко планинско село в подножието на Момо. Бяха достигнали до селото след цял ден бърз, неспирен ход. Кори постепенно спря да мисли за историята на Делио, която в началото почти не излизаше от ума му, и ...
КОРИ И ДЕЛИО ПРЕКОСЯВАТ ПЛАНИНАТА
Седмица по-рано, Кори и Делио наближаваха едно малко планинско село в подножието на Момо. Бяха достигнали до селото след цял ден бърз, неспирен ход. Кори постепенно спря да мисли за историята на Делио, която в началото почти не излизаше от ума му, и ...
907
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ФЛО ОТИВА В СЕВЕРНА АГОРИЯ
По реакцията на баща си към случилото се, Фло разбра, че назрява голям проблем.
Майка ѝ я прегърна и ѝ каза да бъде силна и да приеме съдбата си. Окуражи я по начина, по който само тя можеше. Баща ѝ обаче мълчеше. По принцип той уважаваше законите и дор ...
ФЛО ОТИВА В СЕВЕРНА АГОРИЯ
По реакцията на баща си към случилото се, Фло разбра, че назрява голям проблем.
Майка ѝ я прегърна и ѝ каза да бъде силна и да приеме съдбата си. Окуражи я по начина, по който само тя можеше. Баща ѝ обаче мълчеше. По принцип той уважаваше законите и дор ...
859
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ДЕЛИО РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СИ
- Роден съм в Пила – каза Делио след ново кратко мълчание – от ранните си години помня малко. Израстнах в един от най-бедните квартали, в едно сиропиталище. Нямам родители. Имаше един кратък период от живота ми, в който усилено се опитвах да открия прои ...
ДЕЛИО РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СИ
- Роден съм в Пила – каза Делио след ново кратко мълчание – от ранните си години помня малко. Израстнах в един от най-бедните квартали, в едно сиропиталище. Нямам родители. Имаше един кратък период от живота ми, в който усилено се опитвах да открия прои ...
857
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
