Владо, който беше проспал цялата Бъдни вечер, сега се разхождаше безцелно из боровата горичка и плашеше птичките. Беше все още тъмно и останалите от групата спяха. Владислав негодуваше, че е изпуснал най-обичния си празник в цялата година. Той ужасно се разстрои и за да си изкара гнева - съсече едно борче, с което възнамеряваше да халоса Димитрий. Това определено щеше да му оправи настроението. Той тъкмо си подсвиркваше с уста, нарамил дръвчето, когато стигна до землянката. От пет метра се чуваше някакво грухтене - „Константин!" - помисли си Владо и въздъхна. Той пусна борчето на снега, но му дожаля за него и реши да го направи на коледна елха. За Димитрий той откри дъска с големи ръждясали пирони. С един ритник на крака Владо отнесе вратичката на землянката и с горда стъпка влезе при спящите. Тръсна борчето в единия ъгъл и му направи поставка от ботуша на Митя. След това хвана гнилата дъска с две ръце и започна да търси с поглед жертвата си, но нали си беше още тъмно, та реши първо да ...