Владо, който беше проспал цялата Бъдни вечер, сега се разхождаше безцелно из боровата горичка и плашеше птичките. Беше все още тъмно и останалите от групата спяха. Владислав негодуваше, че е изпуснал най-обичния си празник в цялата година. Той ужасно се разстрои и за да си изкара гнева - съсече едно борче, с което възнамеряваше да халоса Димитрий. Това определено щеше да му оправи настроението. Той тъкмо си подсвиркваше с уста, нарамил дръвчето, когато стигна до землянката. От пет метра се чуваше някакво грухтене - „Константин!" - помисли си Владо и въздъхна. Той пусна борчето на снега, но му дожаля за него и реши да го направи на коледна елха. За Димитрий той откри дъска с големи ръждясали пирони. С един ритник на крака Владо отнесе вратичката на землянката и с горда стъпка влезе при спящите. Тръсна борчето в единия ъгъл и му направи поставка от ботуша на Митя. След това хвана гнилата дъска с две ръце и започна да търси с поглед жертвата си, но нали си беше още тъмно, та реши първо да запали огън. След като цялата землянка светна, Владо уж без да иска подпали дъската и тръгна към нищо неподозиращия младеж. Когато стигна до него помисли, че това не е достатъчно зловещо и отвратително и се върна. Реши да украси елхата. Порови се малко в нещата на момичетата и оттам измъкна няколко чоропгащника, пяна за коса, обеци, гривни и една кутийка с лакове. Той раздра чорпогащниците и ги окачи наместо гирлянди; сложи обеците, гривните; с малко конец направи от лаковете чудни украшения и накрая довърши творението си с пяна за коса. После стигна до заключението, че бързата смърт не му доставя удоволствие и се захвана да бърка отрова за Димитрий в едно казанче. Взе една чорбаджийска чушка (черен шоколад - 70\85%), един въглен (млечен шоколад), малко блудкав жълт сняг (250мл прясно мляко), малко секрети от куцата кокошка на съседа (50мл сметана), чесън на прах (захар на вкус) и за всеки случай - своя чорап (пръчка канела) за настроение. Първо той настърга чушката и въглена и после смеси всичко, като злокобно се хилеше, разбърквайки „отровата" с дъската върху огъня. Представяше си как Димитрий се гърчи и как той го налага с каквото му падне. Сложи сместа в едно канче като добави още малко чесън, защото знаеше, че в него има арсен, а арсенът е отровен. С плавни стъпки той се запъти към своята жертва и...

P.S. Владислав получи това, което желаеше. Димитрий наистина се гърчеше - не знаеше откъде да го започне. В крайна сметка се случиха две хубави неща - имаха елха, а Митя не бе получавал по-хубав подарък през целия си живот - горещия шоколад, излят в гърлото на Владо, го накара да крещи „Jingle Bell" три дни.