Jun 13, 2012, 10:53 AM

Господ да ми е на помощ (Тя) 

  Prose » Narratives
930 0 6
6 min reading
От известно време изобщо не съм на себе си, направо съм бясна. Просто не мога да повярвам, че ми се случи подобно нещо наистина.
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И то най-вероятно точно заради проклетата му специализация, заради която стана всичко навремето.
Работата е там, че тогава бях полудяла по него. Бях убедена, че и той е влюбен, защото нямаше и месец от познанството ни, а вече говорехме за брак. Беше съвсем спонтанно решение – никой на никого не предложи, просто мечтаехме на глас.
Обявихме намерението си публично и се заехме да подготвим необходимото – не исках голяма сватба, ако оставеха на нас, бяхме си достатъчни само свидетелите и ние.
Всички бяха изненадани от внезапната ни идея за брак, близките намекваха, че не е зле да поразмислим, приятелките ми вкупом ми завиждаха. Той беше като реализираната приказка на повечето от тях, същински блян ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??