13.06.2012 г., 10:53 ч.

Господ да ми е на помощ (Тя) 

  Проза » Разкази
929 0 6
6 мин за четене
От известно време изобщо не съм на себе си, направо съм бясна. Просто не мога да повярвам, че ми се случи подобно нещо наистина.
От толкова много кандидати за ръководител на отдела, от целия град и околностите, при наличието на толкова връзкари и при тая корупция да вземат да назначат точно него. И то най-вероятно точно заради проклетата му специализация, заради която стана всичко навремето.
Работата е там, че тогава бях полудяла по него. Бях убедена, че и той е влюбен, защото нямаше и месец от познанството ни, а вече говорехме за брак. Беше съвсем спонтанно решение – никой на никого не предложи, просто мечтаехме на глас.
Обявихме намерението си публично и се заехме да подготвим необходимото – не исках голяма сватба, ако оставеха на нас, бяхме си достатъчни само свидетелите и ние.
Всички бяха изненадани от внезапната ни идея за брак, близките намекваха, че не е зле да поразмислим, приятелките ми вкупом ми завиждаха. Той беше като реализираната приказка на повечето от тях, същински блян ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Предложения
: ??:??