Еми се изправи и се вгледа в затворената входна врата на апартамента си. Нямаше никакво време, трябваше да измисли разрешение на проблема незабавно. Остана известно време взряна във вратата, умът ѝ работеше трескаво. Едно беше очевидно – от тази врата не можеше да излезе. Отвън на прага имаше четирима друни, които със сигурност щяха да докладват на Верел дори за миг само ако я зърнеха около бравата. Но дори и да успееше някак да им се изплъзне, тя не знаеше към кого да се обърне за помощ. Имаше ли човек в двореца, на когото можеше да повери да отнесе съобщението до краля? Можеше ли е сигурна, че когото и да извика, няма веднага да отиде и да докладва всичко на министъра? Имаше ли някой, който все не бе под негова власт, който познаваше истинското му лице?
Да, разбира се. Андреа Мерло.
Капитанът, за когото Фло ѝ беше говорила. Той знаеше. Той считаше Верел за свой противник и единствено той вероятно нямаше да се поколебае да свърши задачата, с която щеше да го натовари. Чудесно, но как ...