На пръв поглед това е заден двор. Другият е за пред хората – цветенца, пътека, зидана чешма, малка, но удобна къща.
Там стопаните посрещат гости, там се хвалят с красотата. А после идват в задния двор и започва истинското представяне.
Щото на село цветя не се рупат. И красота не се пие.
А всичко това важното – ядене и пиене, е там. В задния двор.
Тичат кокошките, навирили крила, та дано петелът им обърне внимание. После, разбира се, е малко зор с напънат задник, ама си заслужава скубането по врата.
Пуйките пък гледат важно-важно, разхождат се като чорбаджии, влачещи крила и издаващи ориенталските звуци на автентичната си чалга.
В ъгъла е кафезът със зайците. Затворени са яко – хем да не бягат и се пречкат на добитъка, хем да са улеснени при общуването, донасящо още зайчета.
Има и една крава. Който доскоро си правеше компания с телето, но то внезапно изчезна, а на чардака увисна още ред суджуци. Та сега чака с упоение да я дърпат за цицките с надеждата да е дошло време за бика.
Кучето л ...