5.

Зария се отдаде на майчинството с пълна сила и всеотдайност. Не позволяваше малката Даяна дори да проплаче без да има повод. Стремеше се нищо да не ѝ липсва, макар че можа да я кърми не повече от месец. Годините бяха пълни с недоимък и малката мина на кисело мляко. Добре, че кумовете им гледаха крава, та Зария ѝ квасеше натурално мляко. И то си имаше своя тайна, за да се хване. При всяко слагане на закваската младата жена шмръкваше преди да разбърка млякото, което беше изстинало дотолкова, че малкото ѝ кутре да понася температурата му. Макар че повечето жени се оплакваха, че не им се получава, Зария нямаше нито един провал.

Въпреки това свекърва ѝ не пропускаше да я критикува и да ѝ намира все повече и повече кусури. Зария търпеливо чакаше часа, в който дъртото съкровище ще ѝ даде повод да си отиде.

И той не закъсня.

Даяна се беше събудила от сън и мрънкаше за ядене, когато свекървата долетя и започна да се кара на майката, че е оставила без надзор детето си и не му обръща внимание. Скараха се жестоко. Размениха си обидни реплики и се хванаха за косите. Нищо, че по-възрастната жена бе в пъти по-яка от младата, Зария успя да я подхване за пешовете на роклята и да я блъсне с все сила в стената. Свекървата, несвикнала на подобно отношение занемя и в следващия момент си вдигна чуковете.

Майката, доколкото бе в състояние, събра най-необходимите вещи на бебето в един сак, нахрани го и се запъти към съпруга си, който бе на дежурство, да го уведоми, че си тръгва от живота му.

Когато стигна на местоработата му, видя свекърва си разпалено да му обяснява случката, а той да пристъпва смутено от крак на крак. Стана ѝ ясно, че нещата са предадени от гледната точка на съперницата ѝ за сърцето на мъжа. Нямаше никакви шансове да се пребори за него, дори и с детето му в ръце. Последвалите му думи я убедиха в предположенията ѝ.

-Отиди при вашите, в следващите няколко дни ще дойда да поговорим. Майка ми е много зле и ще я придружа до вкъщи, защото може да припадне. Разказа ми всичко Знам, че ти си оправна и можеш сама да се прибереш с детето дотам.

Зария го изгледа с презрение за избора му и като му обърна гръб завинаги се отправи към автобусната спирка. Добре, че бебето беше кротко и не ѝ създаваше проблеми, иначе… Кой знае как щеше да се справи сама.

След седмица благоверният ѝ се появи с багажа и дрехите ѝ. Подкани я да се връща при него, но при условие, че остават да живеят при родителите му, както и досега. Тя не се съгласи. Постави му ребром въпроса да излязат на квартира или във ведомствен апартамент, на какъвто имаше право от службата му. Не постигнаха съгласие и заживяха разделени.

Първоначално Василен бе разгневен и я заплашваше, че хване ли я с друг мъж ще я унищожи, заедно с детето и родата ѝ до девето коляно. В мига, когато си хвана друго гадже, обаче, я попита дали и при нея има някой друг. На Зария ѝ трябваше много повече време да се отърси от тази нещастна връзка и да се огледа за нов партньор. Нещастието във връзката ѝ не можеше да я тласне просто така в ръцете на чужд мъж, трябваше ѝ време за очистване и преосмисляне на досегашния ѝ живот.

След около три години, виждайки, че съпругът ѝ отново проявява небрежност към взаимоотношенията им, Зария подаде молба за развод. Василен искаше да е по взаимно съгласие и остави всичко в нейни ръце по уреждането му. Но!!! Българското законодателство изискваше при това условие да се явят и двамата пред съда, за да го заявят категорично. Неизвестно какво си мислеше той, но нещата без него нямаше как да се получат.

И тогава, заедно с наетата адвокатка, Зария написа това, което се беше случило в последните им часове заедно. Нямаше преувеличения, нито измислици по въпроса. Но Василен беше бесен. Според него тя го бе изкарала по-черен от дявола. Дали наистина съзнаваше как с постъпките си бавно и последователно години наред бе вгорчавал живота ѝ?

Както и да е, разводът, след изчакване за сдобряване от шест месеца, приключи безпроблемно и за двамата. Отново парадокс на законодателството ни – повече от три години живееха разделени и не поддържаха никакви контакти и изведнъж – срок за помирение! Абсурдите на параграф 22!

Господ в скуката си, понякога е голям шегаджия. Изпраща някому изпитание и му гледа сеира. След това се смилява над него и прави така, че нещата да му се наредят по най-добрия възможен начин. Пък после иди, че вярвай в него и му се моли за щяло и нещяло!