33 мин reading
Веднага след края на скучния ден в кантората, госпожа Ирина облече палтото, загърна се с шал, сподели няколко думи с колежките и си тръгна. Отвън я посрещна мраз и зимна тъмнина. Отдавна избрала най- прекия път, тя сведе глава и забърза, вече отнесена в мисли за дома. Всяка вечер на прибиране се случваше това. Крачеше и си задаваше въпроси около домакинството, намираше прости решения, пестеше парите на семейството и съвсем не губеше времето си в разглеждане на витрини и рафтове. Такава си беше госпожа Ирина, практична, чистоплътна, подредена и така честна, че се случваше често да се окаже обект на подигравки за това.
Изведнъж, веднага след завоя, там където винаги я посрещаше тъмнината и спокойствието на тясната уличка, госпожа Ирина видя светлинка от фенер, цвете в саксия върху тротоара и пътека, която подканяше към отворена врата. Забави ход тя, дочу музика, звън на чаши и примамлив, женски смях. Някаква сила я тласна към вратата. На прага се поколеба, детето ще се върне от училище и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up