Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим терорист. От вчера вече и смъртник. Нещо отвън се мъти и властите бързат. Иска им се скоропостижно да приключат с повечето от нас тук. Въобразяват си, че политически бунтари с насилствено охладени страсти, се превръщат в политически трупове. Нелепо! Глупостта им е нашата надежда. Какво ще стане – ще поживеем, ще видим. Или пък други ще поживеят и видят вместо нас.

  Връщам се в своята младост, тридесет години назад, когато по-непримиримите и сърцати военни, видяха сметката на лъжливите политици. По стар обичай се възцари черна хунта в редица развити държави. Гъвкавата върхушка от лигави безгръбначни остана без опорния стълб на милитаризма и престана да упражнява власт. Сурова справедливост застигна водещите кръгове в Русия, а вътрешните неразбории засилиха както усмивките, така и натиска на Запада. „Борете се с корупцията и за човешките права и ние ще ви подкрепим“. Наложете демокрация и  Вие ще сте следващите царе ! Така и стана.  Само че да си цар на въртележка и президент на спускащ се в пропаст асансьор си е неблагодарно дело. Генералитетът се оказа безпомощен и неспособен да управлява в различно направление от буржоазните политикани. Закваската им е една, а неграмотността всеобща. В интерес на истината, трябва да призная, че бързото вземане на решения и армейската дисциплина могат да произведат временно туширане на обществените противоречия. Но срамежливите опити за ново строителство се превърнаха в копиране на старите порядки и реставрация под гръмките лозунги за реформа. Псевдопрактиците се оказаха къртично слепи без настояща теория. Обучените псета на даден режим си остават просто обучени псета, дори да изръфат до смърт ръката, която ги храни. Революция без осигурена всеобща подкрепа или най-малкото ненамеса е обречена на гибел. Аз и моят приятел Юрий Иванов научихме този урок от първа ръка. И аз носех фуражка и аз бях едно от бесните кучета. Полковник, командир на елитен танков батальон, част от гвардейска дивизия. Юрий беше началник щаб на нашия корпус. Завършили заедно офицерско училище, после академия, съдбата ни събра заедно в сухо…

                                                                                     8

Занимателно четиво, но кратко. Нямаше да е лошо да видя продължението на измислената история, но работата си е работа и надзирателите трябва да конфискуват нелегално внесените в затвора вещи. Тежка е съдбата човешка. Колкото и да ми бяха симпатични тия пичове, вече ги няма. Буквално. Липсата на читателски интерес ги уби, така да се каже. Желанието да се сдобият с мнение от бивш литературен критик, настоящ затворник и доносчик им изяде главите. Измамната публика им обърна гръб, а властта прояви рано-рано жив интерес към писанията им. Лош шанс, наистина.

    Нека да се представя – аз съм същата тая власт, аз съм автор номер 3. Реших от немай-къде да допълня историята, както на мен ми изнася. Няма да разберете гледната точка на онзи комунист, нито на умопобъркания му съкилийник – българина. Ръкописът вече е мой, свиквайте.

Трета световна война не е имало. Въпросната интервенция е фикция. Локалният ядрен конфликт в пределите на Русия бе грешка на враждуващите фракции вътре в страната. Чеченците изядоха урана. Няколко пострадали градове и паланки и това е. Дори гражданска война е трудно да го нарече човек. Разни колещи се диви азиатци. Не знам за каква точно борба става дума от словата на команиза, но нито в Европа, нито в България е имало въоръжен сблъсък. Даже настъпиха куп позитивни промени, откакто патриотите и консерваторите получиха мнозинство. Във вътрешните ведомства ни вдигнаха заплатите, народът е доволен, растат продажбите на нови автомобили и телевизори, брутният вътрешен продукт се вдига. Живеем добре и имаме добрината да бъдем отново единни. Сплоти ни националната идея за борба с мързеливците, безработните лентяи, циганите комунисти и всички вечно хленчещи вредни и крадливи елементи. Намери се евтина работа дори за тях. Това е най-важното – всяка жаба да си знае гьола. Реших да запазя този текст именно, за да илюстрирам поговорката. Ето тия двамата преди мен се пенявиха да бистрят световната политика. Амбиции на писатели, творчески планове… И какво – разказът им остана недовършен и в ръцете на началството. Минаха неминаха две седмици и техният житейски път също приключи. Никой няма да разбере за тях, за мислите им или за финалните им мигове преди екзекуциите. Освен ако аз не благоволя да драсна някой ред, което разбира се няма да се случи.

Това е. Гости от миналото не се допускат. Опичайте си акъла и трупайте мъдрост.