Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим терорист. От вчера вече и смъртник. Нещо отвън се мъти и властите бързат. Иска им се скоропостижно да приключат с повечето от нас тук. Въобразяват си, че политически бунтари с насилствено охладени страсти, се превръщат в политически трупове. Нелепо! Глупостта им е нашата надежда. Какво ще стане – ще поживеем, ще видим. Или пък други ще поживеят и видят вместо нас.
Връщам се в своята младост, тридесет години назад, когато по-непримиримите и сърцати военни, видяха сметката на лъжливите политици. По стар обичай се възцари черна хунта в редица развити държави. Гъвкавата върхушка от лигави безгръбначни остана без опорния стълб на милитаризма и престана да упражнява власт. Сурова справедливост заст ...