36 min reading
Макс говори с баща си в трапезарията. На висок глас. Сърдито.
- Ще те изненадам, но Ивет не е в града за пари! - подбира думите баща му. - Иска теб!
- Ти чуваш ли се какво говориш? - подскача Макс. - Луда ли е?
- Помоли ме за помощ! Представи си!...Обича те! Не може без тебе! Иска да се съберете! Съжалява!....
- Аз да не съм любимата играчка, която иска да й върнеш? - гнева се засилва. - Или кученцето, с което да играе на отнеси и донеси?!
- Закани се, че ако не й помогна, няма да те остави на мира, докато не й простиш! Обсебена е! Търси прошка за вината си в твоята любов!...
- Глупости! Да беше мислила преди да разтвори краката си пред оня боклук и да видя как я чука! Втриса ме! - крясъка преминава в ярост.
- Ще ти създаде проблеми! Трябва да внимаваш! - съветва го баща му. - В главата й става нещо!
- Тъкмо реших, че излизам от блатото в което съм затънал и съм намерил подходящата жена! Че мога да се доверя и да обичам, и ето ти! - говори сам на себе си. - Иска отново да ме превърне в ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up