Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
    Пътя водеше до греховния град.
    Град на греха.
    Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и той. Искаше да изкупи греха, който пазеше в себе си и да пречисти душата си.
    Негов пастир не беше Господ, а тайната, която имаше. Тя го водеше към града. Показваше му правилния път - заобиколен, но сигурен. Път, осеян с препятствия,но не и със смърт.
    Пътят бе дълъг и изморителен. Всяка измината крачка беше болка и всяка стъпка беше любов. Той отиваше към града, защото я обичаше и не искаше да е тайна. Не искаше да я загуби, както го беше направил преди. Искаше я само за себе си и за никой друг. Не искаше да я споделя. Не искаше да е тайна. Искаше всички Богове да разберат.
    Не му пукаше, че пътя е дълъг и труден, искаше да отиде в града, за да се покаже, за да не се крие повече. Отиваше там, за да се запознае с истинското й аз. Отиваше да я преоткрие.
    И там наново щеше да я открие, за да я изгуби пак.
    Не можеше да остави миналото си. Не можеше да забрави миналите дни, прекарани без нея. Миналото му го затваряше в клетка. Искаше, но не му стискаше. Трябваше да започне всичко наново, но му се струваше трудно. Беше го страх от новото начало. Обичаше я, но го беше страх.
    Градът трябваше да прочисти мозъка му. Трябваше да го прочисти от мислите за греха. Трябваше да го накара да разбере дали е готов. Готов да има нея и да загърби миналото си.
    Стремеше се към града и не мислеше да се отказва.

    Имаше два пътя към града.
    Първия път бе с нея и завинаги с нея. Път, колкото труден, толкова и сладък. Път, заобиколен с радост и тревога, с мъчение и спасение. Пътят бе белязан с нейното име. Той го мълвеше. Сърцето му зовеше този път, душата му мечтаеше да го поеме.
    Втория - път без нея, път, с минало до рамото. Път с известно настояще. Тъжен и известен край. Финал, отдавна разбран и винаги очакван. Сигурния път.
  
    До сега винаги бе избирал втория, какво би било способно да го накара да промени решението си?! Нима любовта му беше толкова силна, че да го накара да промени навиците си. Нима обичаше толкова много една жена, че да остави друга. Наистина ли беше готов за този път. Искаше, но се страхуваше. Недоразумение на живота - това си мислеше той, когато разбра, че я обича. Недоразумение, което му коства душата.
    Продаде душата си на Дявола само за да има една нейна целувка. Беше взел това, което му се полагаше, но сега съжаляваше горчиво. Не трябваше да я целува онзи ден. Не трябваше да се навежда и да я прегръща. Не трябваше да усеща топлината на дъха й. Не трябваше, но го направи...
  

    Той избра сигурността.