Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да говоря нормално. Почти не фъфлех.
Гледах как срязва дънките ми и как дърпа плата настрани, оголвайки крака ми. Подутината с форма на пъпеш изплува пред насълзените ми очи. Отстрани на коляното ми имаше издължена синина, приличаща на полумесец. Гледката съвсем не беше приятна.
– Сериозно сте се потрудили върху това коляно – каза с равен глас лекарят. Аз си мълчах и се чудех какво ще последва. – Как стана?
– Паднах в една шахта.
Той цъкна с език и поклати тъжно глава.
– Ще трябва да направим една снимка, а след това ще видим.
***
Лекарят погледна снимката и се намръщи. Аз следях изражението на лицето му и се правех, че не ми пука особено. След като събу чорапа ми, той ме помоли да си размърдам ...