28 июн. 2010 г., 12:14
3 мин за четене
Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да говоря нормално. Почти не фъфлех.
Гледах как срязва дънките ми и как дърпа плата настрани, оголвайки крака ми. Подутината с форма на пъпеш изплува пред насълзените ми очи. Отстрани на коляното ми имаше издължена синина, приличаща на полумесец. Гледката съвсем не беше приятна.
– Сериозно сте се потрудили върху това коляно – каза с равен глас лекарят. Аз си мълчах и се чудех какво ще последва. – Как стана?
– Паднах в една шахта.
Той цъкна с език и поклати тъжно глава.
– Ще трябва да направим една снимка, а след това ще видим.
***
Лекарят погледна снимката и се намръщи. Аз следях изражението на лицето му и се правех, че не ми пука особено. След като събу чорапа ми, той ме помоли да си размърдам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация