ГРАФОМАНЪТ ГЪДЬО
Разказ за половин час. Кой може да напише разказ за половин час? Може би един графоман. Аз имам точно половин час, за да напиша един скапан разказ, за живота на един тъп графоман, който има претенции за стойностен писател. По този начин експериментирам с бързото си писане и бавния си ум.
И така, да започнем. Гъдьо беше начетено момче. Израсна в семейството на истерична майка и вечно отсъстващ баща. Това, разбира се, не означава, че Гъдьо е страдал от липса на мъжко присъствие и възпитание. Възпитаваха го често присъстващите любовници, които майка му сменяше по двама на ден. Така той успя да срещне и опознае много бащи. Аз бях съсед на Гъдьо, а той пък съответно беше мой съсед. Или най-правилно ще е ако кажа, че двамата бяхме съседи. Той живееше в апартамент 30, а аз в апартамент 33. По четенето го запали един от любовниците на майка му. А по писането пак еди от любовниците на майка му. Когато беше във втори клас, Гъдьо започна да чете „Ян Бибиян”. Успя да я прочете, когато стана в шести. Тук е уместно да поясня, че той кара четвърти клас три години. Започна да пише разкази, когато беше на петнайсет. Майката не одобряваше творческите занимания на своя син, понеже твърдеше, че всички писатели били побъркани. А Гъдьо и без писането си беше побъркан, но това е един друг въпрос. Колекционираше химикалките си. Всички химикали за еднократна употреба, които беше изписал през годините, сега стояха в два кашона под леглото му. Да, той пишеше много. Сигурно някъде има закътани още химикалки.
На трийсет години Гъдьо вече имаше отпечатан разказ в един малък литературен вестник. Това събитие окончателно го накара да повярва, че е гениален писател. Всъщност, до публикуването на разказа никога нямаше да се стигне, ако главният редактор не беше алкохолик. Гъдьо здраво го почерпил и дори му услужил с пари, в замяна на това оня трябвало да го публикува. И човекът си удържал на думата. Разказът на Гъдьо се казвал "Духах, бягайки". Странно заглавие, нали? Редакторът решил да го промени просто на "Бягайки", но Гъдьо се възпротивил и накрая заглавието станало на "Духайки". Това беше първата и последна публикация в печатно издание, до която Гъдьо успя да се добере. Иначе с времето той се усъвършенстваше и беше стигнал дотам, че пишеше по 15 разказа на ден. Повечето от тях се повтаряха, а някой бяха просто еднакви, но все пак бяха бройка. Така творческата му биография растеше с всеки изминал ден. Когато сюжетите за разкази се изчерпаха, той мина на стихове. Изписваше по две тетрадки на час и ставаше все по-добър...
Мисля да спра дотук. Половин час вече мина, а аз мога да кажа още много. И ще завърша с това, че Гъдьо се ожени за поетеса, която му роди едно сладко момиченце, наречено Гъдка.
© Калоян Бинев
Разказът ми е пълна импровизация! Не съм чувал за човек с такова име! Иначе може и да има, не знам.© Калоян Бинев All rights reserved.