Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдавам хората около мен и само мога да се надявам, че няма да ме изиграе някой.
Упойката започваше да отминава и усещах ръката си изтръпнала.
- Едно не разбирам. - проговорих аз. - Когато Кам те попита откъде... ъъ...
- Акама. - прошепна ми Кам.
Кимнах му благодарно.
- Когато Кам те попита откъде Акама знае, че съм специална, ти се изненада, че потвърждава, но твоите думи бяха, че ти не си направил изследванията (както каза) и изведнъж сте разбрали от изследванията, че съм специална.
Погледнах Бол подозрително и три чифта очи се спряха на мен.
- Какво? Казах нещо, което не разбрахте или просто не сте слушали и дума от това, което каза той? - попитах ги аз.
- Не. - Кам сведе глава замислено. - Нап ...