Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.

На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.

Или пък не?

Не знам, все тая, щях да наблюдавам хората около мен и само мога да се надявам, че няма да ме изиграе някой.

 Упойката започваше да отминава и усещах ръката си изтръпнала.

- Едно не разбирам. - проговорих аз. - Когато Кам те попита откъде... ъъ...

- Акама. - прошепна ми Кам.

Кимнах му благодарно.

- Когато Кам те попита откъде Акама знае, че съм специална, ти се изненада, че потвърждава, но твоите думи бяха, че ти не си направил изследванията (както каза) и изведнъж сте разбрали от изследванията, че съм специална.

Погледнах Бол подозрително и три чифта очи се спряха на мен.

- Какво? Казах нещо, което не разбрахте или просто не сте слушали и дума от това, което каза той? - попитах ги аз.

- Не. - Кам сведе глава замислено. - Напълно си права.

- Значи, лъжеш. - обвиних го аз.

Мак почистваше носа на Бол след поредното разбиване от страна на Кам. Беше дошла малко след като Бол ни беше казал тая глупост. След този удар от носа му не спираше да тече кръв и Мак се скара на Кам.

- Другия път се опитай да не го удряш в носа. Бавното заздравяване може да стане проблем.

- Голяма работа. - провлачено рече Кам. - Грозен си беше, грозен ще си остане особено с тоз кривия нос.

- Майната ти. - процеди през зъби Бол готов да стане, но Мак не му позволи.

- Даже не се и пробвай. - предупреди го Мак.

Бол изсумтя като малко момченце и ме погледна.

- Не съм лъгал. - отвърна той на обвинението ми, сочейки ме.

- Значи има още едни изследвания, така ли? - попитах го. - Щом ти не си успял, но имате резултати, какво следва?

- Виж, - започна той, като смекчи тона си - не съм идиот. Умея да се правя на такъв, защото е по-лесно, когато си сред останалите. Дори не те забелязват и по този начин мога да чуя неща, които никой друг не би могъл.

От нормалния му тон сякаш ми просветна и пред себе си видях един нов Бол.

- Обаче, Акама разбра това и сега си мълчи за всичко. - обясни той. - Когато ми каза, че има резултати от изследването, осъзнах, че съм се провалил и няма смисъл да театралнича, след като някой друг е успял да вземе изследванията преди мен и му ги е предоставил. Но аз не вярвам на изрази от сорта "Тя е специална", "Тя ще промени света".

Подсмихнах се на престорения му тон. Наистина беше добър актьор, признавам му го.

- Нито пък аз. - дрезгаво казах.

- Но защо? - обади се Мак вече приключила с Бол. - Аз пък съм убедена, че има нещо в теб, което не е за изпускане.

Бол издаде някакво подобие на мъркане, а щом го погледнах, кимаше, но и ме гледаше така изпитателно, че се почувствах неудобно.

Явно Кам ме беше усетил и погледна косо към Бол, след това изцъка с език, което се прие като предупреждение, защото Бол се направи, че гледа нанякъде другаде.

Беше наистина смешно да ги гледам тия двамата как се дракат един друг. Ако не се мразеха толкова много, биха били добри приятели, но друг важен въпрос ми се въртеше в главата.

- Преди да разберем какво става, искам да ми кажете коя година сме.

Усетих погледите върху себе си и на тримата присъстващи, но погледнах само към Кам, усещайки безпокойството му.

- Нали знаеш, че те усещам. - рекох му с лека невинна усмивка.

- Какво... - започна Мак.

- Сляхме се, когато... когато Ека почина. - побърза да обясни той и Мак ахна. - Беше изненада и за нас.

Настъпи мълчание. Първият проговорил беше Бол.

- Е, аз не бях виждал нищо подобно, но бих бил склонен да повярвам, че има нещо специално в нея.

- Между другото аз съм тук. - метнах с ръка, за да ме забележи, защото явно не знаеше, че сме в една стая.

Бол кимна и извъртя очи.

- Ритуалът не е бил измислен, защото сме можели да се Сливаме. Измислен е, защото Сливането не е било осъществимо без съществуването на ритуала. - заобяснява тя. - Предизвиква се притеснение и в двамата поверени чрез внушение, след което кръвта ви бива осветена и изпивана.

- Ще се пие кръв?! - стреснах се аз.

- Вие се отървахте от това, пък и никой не е казал, че ритуалът ще е нещо приятно.

- Очевидно вярвате в магията. - започнах аз, осмисляйки какво ми беше казано. - Всичкото това осветяване, внушаване, вампиризъм, - при думите ми Кам и Бол се изкискаха, - е нещо, което би могло да се направи, но няма гаранция, че ще проработи. Вашата вяра го прави истина. Вярвате, както всеки вярва в своя Господ, но това не го прави реално.

Никой не проговори.

Едва ли бяха съгласни с мен. Както и аз нямах против да вярват в каквото искат.

- И? - настоях аз. - Въпросът на годината? Или по правилно е въпросът за година?

Отново усетих безпокойството на Кам и го погледнах.

- Знаеш ли, когато ми се разбуча, се издаде.

Кам стисна челюст, но този път не усетих нищо. Криеше чувствата си.

Хмм... хитрушо.

- Каза ми "Била си в хиперсън 25 години и си мислиш, че вече знаеш всичко."  - цитирах го аз. - Ако сметна годините си и това, че си мислех, че сме 2010 години, мога да кажа, че сме 2035. Хм? Познах ли?

Погледнах Мак, погледнах и Бол, чакайки отговор.

Кам изсумтя и разбрах, че съм права.

- Сам си се издал, човече. - обади се Бол. - Не ти е виновен никой.

- Най-добре е да млъкнеш. - предупредих го аз, усещайки как гневът на Кам извира от него.

Бол вдигна ръце, сякаш се предава, и зачопли ноктите си.

- Зина, не помня кога за последно дойде някой, който е бил във хиперсън, изтрита памет и общо взето промит мозък. Такива хора имат крехка психика и не винаги мислят със всичкия си.

- Бих казал точно обратното. - напевно се намеси Бол.

- Това, че са си играли със психиката ти, може да ти изиграе лоша шега - Мак продължи с обясненията, без да обръща внимание на Бол. - А ти научи толкова много неща наведнъж, че не знам как би ти е отразило нещо подобно..

- Знаеш ли, - прекъснах я аз, правейки се сякаш не съм чула и дума от това, което е казала - едно не ми е ясно. Била съм на 15, когато съм била изпратена в състояние на  хиперсън, и се събуждам от хиперсъня след 25 години. Нито съм на 40 години, нито съм си на 15.

- В хиперсъня се расте по-бавно. За 25 години си пораснала приблизително 3 години, затова сега си на 18. - това беше Бол.

Изненадах се, че и той се включи във обясняването на фактите.

- Не трябваше изобщо да разбираш толкова много за толкова кратко време. - Кам запротестира.

- Защо, човече? - несъгласен бе Бол. - Виж я малко, тя е в съвършено здраве, е, освен ръката.

- Благодарение на теб. - озъби му се Кам.

- Да, съжалявам за това. - гласът му звучеше искрен. - Обаче друго имах предвид. Казвате, че е научила страшно много и някои от способностите на Тъмна са се развили вече, какво толкова! Просто бързо се адаптира.

- Лечебната техника не ù действа. - допълни Мак със загриженост.

Поклатих глава.

- Не е проблем. - убедих я аз. - Предпочитам да си усещам болката, отколкото да ми врете някакви неща в тялото.

- И все пак, - настоя тя. - лечебната техника не съдържа нищо, от което можеш да проявиш алергия, а точно това се случи.

Поклатих глава и слязох от леглото. Приближих се до мивката и си напълних чаша вода.

- Нека спрем с тия тъпотии "Колко си крехка", "Колко трудно възприемаш новостите". - рекох с престорен тон. - Зная кога съм готова да се изправя пред нещо. Не може да решавате вместо мен.

Отпих от водата и за момент ме освежи.

- Туко-що осъзнах нещо.

И тримата рязко извърнаха глави към мен, сякаш са си помислили, че всеки момент ще рухна.

- Не трябва ли да се готвим за война?

Дори не мигнаха.

- Явно пак съм изпуснала нещо. - осъзнах аз.

Никой не проговори.

- Сега е времето да ме осведомите. - подканих ги.

Мак прекоси малкото разстояние от мястото, където беше застанала, и болничното легло, и седна.

- Щом война бъде обявена, всяка страна има три години подготовка.

Едва не се задавих с водата.

- Три години?! - повторих слисана. - Да няма да се подготвяме за Олимпийските игри?!

- Те са били на четири години. - поправи ме Мак.

- Зная това, просто не се сетих за нещо толкова дълго. - бях напълно объркана.

- През тия три години може да се подпише мирен договор, но шансът между Тъмни и Светли да има мир е колкото Лоугън да е жив.

- Пак тоя Лоугън. - подхвърлих. - Защо винаги Америка е замесена?

- Не е. - рече Мак. - Това е просто израз.

Повдигнах отегчително вежди.

- Е, какво толкова ще си подготвяме?

- Планът за проникване във Кампуса. - обади се Бол.

- Ние ли ще ги нападаме? - зачудих се.

Кам изсумтя отново и седна на един стол близо до Бол. Раздразнението му ми пречеше, но нямаше право да си го изкарва на никого... е, освен на Бол.

- Искаш ли нещо да ми кажеш, Кам?

Той вдигна рязко русата си глава и ме изгледа.

- Май това Сливане го ползваш, сякаш ползваш сешоар.

- Не съм ползвала сешоар.

Мак ахна, а момчетата се изкискаха.

Забавляваха се на мой гръб. Е, обаче наистина е забавно да си неандерталец, защото ако се замислех, не ми пукаше.

- Принципно е като всяка война. - започна Бол.

Мак и Кам му хвърлиха предупредителни погледи, но той не ги отрази.

- От едната страна Ахил, от другата Хектор. - продължи Бол. - Трябва да се изправим един срещу друг на бойното поле.

Ахил и Хектор, добро начало.

- Ние трябва да сме и двамата. - допълних аз.

Бол ме преряза с погледа си.

- Е, замисли се. - рекох аз. - Ахил се бие за честта и достойнството, без да се интересува от последиците, а Хектор се бори за народа си и е готов да умре за него.

- А Светлите, - допълни Мак - са прекалено страхливи за да бъдат Ахил или Хектор.

Загледах се във Мак със възхищение. Тая жена винаги знаеше какво мисля.

- За начало, ние ще сме Ахил. - обади се Кам.

- Аз и харесвам повече Ахил. - усмихнах се. - Добре де, нали щяхме да ги нападаме, сега сме щели да се изправим срещу Светлите на бойното поле.

- Казах "принципно". - изтъкна Бол. - Но всъщност ще ги нападнем.

- Три години мислене за някакъв кампус. - изсумтях.

- Няма да ги нападаме след три години. - отбеляза Мак. - Ще ги нападнем след шест месеца.