Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега при нея-неговата повереница, лежеше в леглото си като от време на време стенеше насред съня си и буйстваше, опитвайки се да прогони кошмарите. Лъчите на слънцето огряваха лицето й и независимо, че явно не й пречеха, Кам дръпна пердето. Върна се на мястото си-кресло в дъното на стаята-точно срещу леглото й.
Чувстваше се виновен, много виновен. Беше я изоставил пред дрешника на кралицата за да угоди на Телия и Зина пострада. За това че я остави, Бол й се бе лепнал, а Бол никога не е добра партия, не е добра партия дори и за новодошло момче. Ако не я беше оставил със Бол, сега нямаше да лежи в това легло, само, защото не й бе обяснил основните неща. Ако беше останал с нея и не беше срещнала Бо ...