Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега при нея-неговата повереница, лежеше в леглото си като от време на време стенеше насред съня си и буйстваше, опитвайки се да прогони кошмарите. Лъчите на слънцето огряваха лицето й и независимо, че явно не й пречеха, Кам дръпна пердето. Върна се на мястото си-кресло в дъното на стаята-точно срещу леглото й.
Чувстваше се виновен, много виновен. Беше я изоставил пред дрешника на кралицата за да угоди на Телия и Зина пострада. За това че я остави, Бол й се бе лепнал, а Бол никога не е добра партия, не е добра партия дори и за новодошло момче. Ако не я беше оставил със Бол, сега нямаше да лежи в това легло, само, защото не й бе обяснил основните неща. Ако беше останал с нея и не беше срещнала Бол нямаше да има нужда да го пребива и Зина да бъде свидетел на пораженията.
Не, че лявото кроше което му наблъска не изпълни душицата на Кам, но след това последваха две неща.
Първо-всички се взираха в нея със озлобен поглед, което не бе добре за един новодошъл и второ - когато Зина побягна в неизвестна посока.
Кам бе привикан на мисия, но не тръгна преди да се увери, че Зина е далеч от Бол, не че това някак си помогна.
Да не е идиот? Или за първи път му полагат новодошъл? Не, разбира се! Не можеше да си спомни кога беше дошъл със родителите си тук-от страната на Тъмните, а щом не си спомняше значи е бил твърде малък, което доказваше, че е имал много повереници. Бе се родил Светъл, но така и не бе свикнал да бъде такъв.
Бе обучавал поне половин дузина новобранци. Той самия бе обучен за повереник още при стъпването си на Тъмна земя. Обаче от една година насам бе повишен като Закрилник на кралицата Херенити.
Защо я заряза? , милиони пъти си зададе този простичък въпрос, но нямаше логичен отговор.
Прекара нервно ръка през русата си коса и въздъхна шумно.
- Някой хора се опитват да спят. – обади се тих дрезгав глас от другия край на стаята.
- Зина! – Кам скочи от креслото и бавно се приближи го леглото. – Добре ли си?
Новодошлото момиче го измери със сънен поглед и направи болезнена гримаса.
- Гърбът ми. – проплака тя и се надигна набирайки се на едната си ръка и се изправи до седнало положение.
- Не е толкова зле. – увери я Кам. – Добре ли си?
Зина погледна Кам в очите щом той повтори въпроса си. Загриженост?
- Би било по-приятно ако спра да се събуждам във различни стаи. – отвърна тя и намести една възглавница на таблата на леглото като след това се облегна на нея и заоглежда стаята с подозрение.
- Тази е твоята. – рече Кам и придърпа креслото на което бе седял. – Дано ти харесва. Дори си имаш и прозорец.
Зина погледна към прозореца зад Кам и изненадано установи, че е присвила очи.
Разчете се объркване в очите й и тогава той разбра.
- Чудиш се как е възможно светлината да те дразни? – предположи той.
Зина прикова поглед към Кам без да отвърне. Беше вцепенена.
Кам се усмихна и понечи да обясни:
- При всеки новодошъл е така. От Светлината към Мрака-процесът е интересен.
- Интересен ли? – възмути се Зина.
Усмивката на Кам се разтегна още повече.
- Самата реакция на новодошлите е интересна, имах предвид. Това, че светлината дразни очите ти е нещо ново за теб.
Тя за миг сведе поглед сякаш се колебаеше, но бързо се овладя.
- Или не си съгласна с мен? – зачуди се той.
- Ъм... – поколеба се тя отново. – Знаех това.
- Кое?
- Знаех, че щом преминеш на страната на Тъмните способностите се обръщат във „тъмна” полза. – рече тя.
- Тъмна полза. – повтори Кам удивен. – Интересен термин.
- Знаех, че щом преминеш на страната на Тъмните, всякаква светлина започва да те дразни, но пък умееш да виждаш във тъмното.
- Така е. – потвърди Кам. – Много е яко, между другото.
- Знам.
- Как така? – сепна се той.
- Докато се чудех къде да се дяна намерих Нощното небе, но за да стигна до там трябваше да мина през тъмен коридор, който вследствие аз успях да видя.
- Вече виждаш във тъмното?! – възкликна Кам и се облегна назад.
- И за мен беше много странно, просто не се бях замислила, че няма да мога да видя повече светлината. Няма да мога, нали?
- Чувала ли си за някой, който от Тъмен е преминал към Светлите? Не. Няма такива. Имало е още в началото, но процесът е много болезнен. Представи си, едно е да се събудиш във непрогледна от мрак стая, друго е да се събудиш във стая осветена толкова ярко, че да усещаш непрестанно парене на очите (ако си Тъмен).
Зина кимна замислено.
- Е, от къде знаеш за „тъмната полза” ? – попита Кам като се опитваше да не вкарва и капка сарказъм.
Тя се замисли отново.
- От часовете по история? – несигурна отвърна тя.
Сега вече Кам се засмя.
- Ти си изключително интересна, Зина.
Зина преглътна и сви глупаво рамене.
- Исках да ти се извиня. – рече Кам като наруши мълчанието, което бе настъпило.
Зина вдигна глава и намери сините му очи.
- За какво? – поклати тя глава.
Кам се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
- Аз съм твой повереник, а ти моя повереница. – обясни той. – Което означава...
- Че си ми бавачка. – сопнато довърши вместо него.
Смехът на Кам проехтя през стаята достигайки Зина, която потрепери, но не защото й стана студено.
- Нещо такова, но нее.. – поклати той глава. – Няма нищо общо.
- Е, нали е нещо такова?
- Абе не ме слушай ти мене.
Зина си позволи да се усмихне леко, но гърбът й страшно я болеше и дори на моменти й се искаше да изгони Кам за да си поплаче.
- Аз не бях добър повереник. Оставих те и това ни изигра лоша шега.
- Ни?! – повтори Зина възмутена.
- Добре, де. – съгласи се Кам. – На теб.
Зина кимна леко.
- Но защо и ти се наричаш повереник?
Очевидно желаеше да смени темата.
- Защото за да ми бъдеш поверена, аз също трябва да ти бъда поверен. Ти наглеждаш мен, а аз теб.
- Звучи лично. – констатира Зина замислено и мигом съжали, че го е казала.
Кам рязко я погледна и тя се смути.
- Точно тази дума търсех, просто не можех да се сетя. – Кам се съгласи изненадващо. - Да, лично е.
- Значи не си ми гувернант? – попита Зина и преглътна заседналата буца в гърлото си.
- Първо, да ти приличам на жена? – попита Кам със самодоволна усмивка. – И второ, буржоазните семейства са отдавна изчезнали.
- Знам. – рече тя тихо и устните и се изкривиха във приятна усмивка. – Преди Разпространението много неща са били променяни и дори сега се променят.
- Нарича се еволюция. – потвърди Кам. – Виж, знам, че в главата си имаш съвсем различна представа за случилото се на Земята, но не е имало Разпространение, ние го наричаме Разделение. Разделението между Тъмни и Светли.
Зина го гледаше със любопитство, но изведнъж той спря.
- Защо ме гледаш така? – попита я той.
- Как?
- Странно.
Зина се размести в леглото и се загъна малко по-плътно.
- Беше започнал да се извиняваш. – подхвана тя и му се ухили.
- Права си. – рече Кам и щракна с пръсти. – Беше ми поверена, а аз те... оставих. Заради мен Бол ти се лепна, заради мен щеше да те нарани. Щеше да те изнасили и никога нямаше да си простя за това, че съм толкова недодялан и безотговорен. Не..
- Стига си ми говорил за Бол! – избухна тя отвратена.
Очите на Кам се разшириха и челюстта му затрептя. Той рязко стана от креслото и се отправи към вратата.
Зина го проследи с поглед и без да мисли с какво е облечена под завивките ги отметна и преметна крака през ръба на леглото. Независимо болката в гърба й, тя се чувстваше ужасно, че се бе развикала на Кам, а той я бе спасил, за Бога, за това бързо скочи от леглото и се отправи към Кам.
- Извинявай. – рече тя тихо застанала зад него.
Кам бавно се обърна и сведе глава за да я погледне. Мускулите на лицето му трептяха от напрежение.
- Знам, че за времето от което се познаваме съм направил повече от една грешка. Не знам какво ми става, по принцип съм човек, който си изпълнява задълженията със удоволствие. Разсеян съм и това ми пречи. Позволи ми сега да се поправя.
Тази реч бе по дълга от всяка друга, която Зина бе чувала някога. То дори не беше реч, а изповед. Зина нямаше друг избор освен да се съгласи с него и да му позволи да се поправи щом от това има нужда за това кимна.
- Супер! – измяука той и плесна със ръце многократно. – Хайде, на закуска. Преоблечи се, аз те чакам отвън.
Още преди да я изчака да каже нещо, Кам тръшна врата след себе си.
Смяташе, че ще я чака дълго докато се натутка, но тя излезе за по-малко от 10 минути.
- Прекалено ли е за закуска? – попита го тя от вратата навела глава към вълнената тъмнолилава рокля.
Зина го беше стреснала, но той се направи, че нищо такова не се случвало.
Измери я със поглед и кимна.
- Страхотна си. – рече той и кавалерски й подаде ръка.
Поеха по коридора към стола, говорейки си за това как изведнъж гърбът я бе заболял. Тя дори призна, че бе забравила за раната си. Кам й обясни като професор по физика, че най-вероятно техниката се е развалила. След това бе добавил, че никак не харесва техниката. Каквато и да е.
- Рискуват живота ти повече от всичко друго. – беше казал той.
Зина не бе отвърнала нищо с което да опровергае думите му, защото не разбираше особено много от техниката на Тъмните.
- А сега защо изпитвам болка?- попита тя, подминавайки две момичета, седнали на перваза. Щом Зина и Кам ги подминаха двете взеха да си шушукат нещо и Зина ги погледна косо. Момичетата ги зяпаха как отминават със искрящи очи.
- Не им обръщай внимание. – подхвърли разсеяно Кам.
Зина рязко обърна глава, сякаш се бе сепнала от това, че той забеляза как ги беше гледала.
- Кам. – проехтя познат презрителен глас от страната на Зина.
Телия.
- Къде се губиш бе, момчето ми? – измляска момичето минавайки край Зина, заставайки точно пред Кам.
Това момиче винаги изскачаше от някъде...
И....момчето ми..?!
- Не ми отговаряй. – махна тя с ръка. – Хайде, ще ходим ли да закусваме?
Телия говореше сякаш Зина не съществуваше и това очевидно караше Зина да се чувства отвратително. Кам не би казал, че я мразеше, защото не я смяташе за човек, който мрази друг при първия неприятен разговор.
Това беше той, не Зина.
- Не. – обади се изненадващо неговата повереница със монотонен глас. – Кам ще закусва с мен.
Телия благоволи да я погледне, но я гледаше сякаш я вижда за първи път. Решителността в гласът на Зина дори сепна и наперената Телия.
- Той е мой повереник, а аз негова. – обясни Зина. – Смятаме да закусим заедно.
Телия дори не беше мигнала.
- Довиждане. – рече Зина и се наложи да бутне Кам малко по-силно за да го отлепи от мястото на което бе залепнал от вцепенение.
Двамата минаха покрай Телия сякаш бе крайпътен знак, а тя самата сякаш се правеше на такъв.
Когато се отдалечиха достатъчно, че Телия да не се вижда, Кам погледна към Зина.
- Какво? – тя сви рамене и направи огорчена гримаса.
- Това беше вероятно най-неочакваното нещо на което съм бил свидетел. – гласът му трепереше от въодушевление.
Зина потрепери.
- Знам. – промълви тя. – Извинявай. Не трябваше да нагрубявам приятелката ти.
Кам извърна рязко глава към нея.
- Ти шегуваш ли се? – възмути се той. – Досега никой не й бе говорил така. И си заслужаваше всяка една дума. И...не ми е приятелка.
Зина ахна.
- Аз и Телия? –посочи той със палец в посока на момичето и направи отегчена гримаса. – Бих избрал да се въртя в центрофуга със таралеж, от колкото да съм със Телия.
Зина избухна в смях, Кам я последва.
- Но не беше ли грубо?
- Не. – рече тихо Кам. – Аз например не мога да й кажа подобно нещо. Винаги се е държала добре със мен, но не и със околните и това ме отдръпна от нея.
- Държала се е добре със теб? – отвратена Зина изплю думите.
- Да.
- Но тя те върти на малкия си пръст!
- Ако си направила тази абсурдна преценка по държанието й значи си със грешно впечатление. Телия е човек, който обича да се прави на нещо, което не е, но само за пред другите. Иска да доминира, но още като се запознахме й казах, че номерата й не минават при мен. Вероятно това й е харесало в мен. Аз също я...
- Не ми казвай, че си я харесвал! – тросна се тя.
- Зи, тя беше различна! – възрази Кам. – В момента като се замисля, това не е Телия с която се запознах преди една година. Семейството й стана заможно по необясними причини и самочувствието й се вдигна. Да, на моменти успяваше да ме вкара във пъклените си планове, но ето виж, сега ти ме спаси от съучастничество.
Зина се усмихна.
- Между другото, пристигнахме. – рече Кам и посочи една двойна порта.
Зина застана пред едната врата и двамата със Кам отвориха портите едновременно.
А си мислеха, че са подранили!
Беше пълно с хора. Почти не се виждаше място къде можеше да се седне. Най-различни разговори се водеха, други спореха, трети дори си викаха.
Имаше целене с храна и куп други неща, които се правеха по време на хранене в обществения стол.
- Ммм, храница! – промляска Кам и направи няколко забързани крачки към шведската маса.
- Няма места. – отбеляза Зина оглеждайки масите. За миг бе наблюдавала една война водеща се от едно дребно момче и едно по-едро, по-едрото мацна дребничкото със една спагета, а дребничкото момче изръмжа и сръчно вдигна подноса си и го изсипа на главата на по-едрото.
Едрото момче удари с юмруци по масата и понечи да се нахвърли върху малкия, но една жена на около тридесет, тридесет и пет години изкрещя нещо и едрото момче се върна на мястото, но все още бе свил юмруци. От главата му капеше някакъв червен сос, а по тениската му бяха полепнали бледо-жълти дълги спагети.
- Хей – Кам бе застанал пред нея и я гледаше с любопитство. – Ние пък не толерираме перверзниците.
Зина го плесна по рамото и Кам се изкиска.
- Вземай си табла и избирай нещо.
Зина го послуша като си взе табла и огледа с негодуване почти свършилите храни. Взе си спагети, малка бучка сирене, малко пушено филе и стигна до напитките.
Погледна безпомощно Кам и той се приближи до нея с самодоволна усмивка.
- Синьото е сок от кестен, а искрящо зеленото е сок от динозавър.
Зина вдигна глава и го погледна със широко отворени очи.
Кам целия се тресеше от смях. Дори за малко да си изтърве подноса, но когато се овладя взе една чаша за еднократна употреба и сръчно сипа сок от динозавър само с една ръка. Постави пълната чаша на подноса й и тръгна из масите.
Зина го последва като гледаше подозрително към сока.
- Казах ти, че няма място. – промърмори тя зад него.
Той не каза нищо. А след миг спря и се обърна към Зина.
- Та-даа! – Кам се поклони и посочи празната маса скрита за окото на Зина сред пълните. – След вас, милейди.
Зина поклати глава и седна на масата като внимаваше да не разлее динозавърския сок.
- Тази маса си е лично моя и на още няколко приятели, но очевидно тях още ги няма. - обясни Кам докато сядаше.
- Винаги ли закъсняват? - зачуди се тя.
- При всеки различно, зависи каква смяна са били.
Зина огледа препълнените маси за познати лица, но такива нямаше. Обаче Кам през секунда помахваше на разни момчета и момичета за поздрав.
- Наистина ли е сок от динозавър? - попита Зина изследвайки сока със поглед.
- Ако не го опиташ няма как да разбереш.
- Все едно знам какъв вкус има динозавъра.. - промърмори тя.
- Изключително неприятен. - увери я той със намръщена гримаса.
Зина поклати глава и предпазливо отпи малка глътка.
Кам я гледаше и леко се усмихваше.
Сокът беше много сладък и много освежаващ.
- Добър е, нали? - Кам повдигна вежда.
Зина кимна и се зае със спагетите си.
- Е, говореше ми за Разделението. - напомни му тя докато дъвчеше.
Кам забоди малко парче сирене със вилицата си и кимна.
- Времето когато бунт бе настъпил, прераснал във война, унищожил Земята.
- Войната е унищожила Земята?! - възкликна Зина.
- Просто слушай. - Кам вдигна ръка.
- Само още един въпрос. Значи никога не е имало Разпространение? Радиацията е била измислена от Светлите?
Кам кимна.
- Защо биха измислили нещо подобно?
- Това са три въпроса! Добре. - предаде се той. - Никога не е имало Разпространение и Светлите са я измислили за да излязат те невинни. Никога не биха си признали, но Светлите предизвикаха бунта.
За миг млъкна.
- Е, разбира се, по негово време не е имало разделяне на Светли и Тъмни, а просто две различни мнения. Светлите по него време са били някои президенти, като например Майкъл Лоугън.
- Майкъл Лоугън, президента след Барак Обама? - попита тя леко отегчена.
- Точно. - потвърди Кам. - Защо Америка трябва да е замесена във всичко, не знам!
- Нямаше да питам това, но добре. - изкикоти се тя.
- Е, значи само аз се чудя. - промълви Кам ровейки във ястието си. - Тъкмо президента Лоугън беше дал клетва, когато една сутрин заяви, че не е съгласен да се използват експерименталните почви, а Земята умираше бързо.
- Експериментални почви? - повтори тя озадачена.
- Помниш ли когато живееше на Земята? - попита той.
- Ъм... наскоро имах проблясък, но нищо общо със експ...
- Имала си какво?! -възкликна Кам и за малко да се задави със салатата си.
- Храсти ли ядеш? - попита го тя като знаеше, че няма връщане назад и трябва да разкаже.
- Да, храсти ям и си ги харесвам, а сега ако обичаш недей сменя темата!
- Имах проблясък! - рече тя кратко. - И беше много изтощаващо и дори болезнено. Видях хора на които им пука за мен, а аз не ги познавах!
Сякаш през цялото време във стола всички са говорили тихо и спокойно и когато Зина бе повишила тон все едно крещеше, а те дори викаха по-силно и от нея, но сега беше тихо като в гробница.
Тя се огледа смутено и след минута всички присъстващи продължиха разговорите си сякаш Зина никога не е съществувала.
- Е - рече накрая Кам - било е много гадно, предполагам.
- Градът в който бях го чувствах като роден и имаше наблизо река. Живея в град в близост до река. - очите й искряха.
Кам кимна едвам забележимо.
- Това е хубаво, че си спомняш, но не съм виждал толкова бърз прогрес при някой, дошъл толкова скоро. Ъъм.. къде каза, че си получила проблясъка?
- При Нощното небе.
Кам поклати глава.
- Било е Нощно небе. Сега е Шипчестото езеро, и какво, по дяволите му е толкова специално на това място, че две от способностите ти се отключват точно там! - възкликна той поразен.
- По дяволите? - несигурна изрече тя.
- Ще те науча и на това. - подхвърли той. - Нощно небе е било храм на Светлите. В началото са били само Светли и всичко това - Кам обходи стола с ръце - е било тяхно, но вече не е. Със еволюирането на Светлите и Тъмните се е появило и езерото, защото Светлите и Тъмните са станали почти еднакви на брой.
- Все някой трябва да е създал това езеро или Небе. - започна тя. - Както и падането на Светлите... не може да е магия или чудо или там каквото смята Мак, че е.
- Мак, е много наясно със тези неща и е преживяла повечето реформи, и точно за това го е нарекла Нощно небе със старото му име.
- Но тя не е на повече от двадесет и пет години.
- Техниката. - Кам завъртя очи раздразнено.
Зина засмука една спагета и ако не й беше пълна устата ще се да разсмее.
- Стигна до момента в който ме питаш дали...аа...загубих си мисълта... - призна тя тъжна.
- Да, питах те дали помниш живота си на Земята. - напомни той и на двамата.
- Била съм бебе. - отвърна изведнъж тя. - Майка ми ми го е казвала.
Кам й отпрати приятна усмивка.
- Не. - каза рязко той. - Не си била бебе когато сте станали Светли.
Кам поклати глава.
- Сега разбирам защо нищо не се вързваше.
- Кое не се е вързвало? - попита Зи.
- Това, че си спомняш нещо от живота си на Земята, а тогава си била на колко...?
- 13-14 годишна. - отвърна Зина, но беше объркана.
- Именно. - кимна Кам. - По твоите спомени ти си била там от бебе, а сега си спомняш за нещо, което се е случило преди 4-5 години, по твои сведения. Сега си на 18, нали?
- Да. Как така по мои сведения?
- Станала си Светла грубо казано на 15 години. Сега си на 18, но помниш, че си живяла 18 години във Кампуса.
- Това което казваш няма никакъв смисъл. - Зина изсумтя.
- А, ако ти кажа, че си била в състояние на хиперсън?
- Нее. - поклати тя глава. - Каквото и да означава това, не!
- Не знаеш какво означава, но спориш...
Зина стисна очи, като се опитваше да си спомни какво значеше "хиперсън".
- Зина, знаеш ли коя година сме? - подхвана той друг въпрос.
- 2010? - отвърна несигурна тя, защото долови напрегнатата нотка в гласа на Кам.
Челюстта на Кам се стегна и лицето му сякаш се промени за миг. - Би ли ми направила една услуга?
Зина кимна.
- Нека ти разкажа историята "Светли и Тъмни" и тогава ще ти кажа останалото.
- Значи не сме 2010? - попита Зина.
- Услигата!
Зина въздъхна тежко.
- Всичко това за бунта ти го разказвам по думите на майка ми и дядо ми. Реално не си спомням кой знае колко, защото съм бил малък по него време. Обаче имам един запечатан спомен в мозъка. Един ден си играех на двора пред къщата на родителите ми. Баща ми не ме пускаше да излизам на улицата, защото тогава имаше някакви банди-обирджии, грабят къщи и избиват всички изпречили им се. Та за това играех във градината на мама, недей си го представя! - той насочи пръст към нея предупредително.
- Късноо - изкиска се тя. - Мъничкия рус Кам се мята напред-назад из градината на мама, рушейки всичко, ха-ха.
Кам поклати глава победен, но усмивката не се сваляше от лицето му.
- Така беше, стъпвах където ми падне и разрушавах розовата й градина. - призна той. - Ритах топката, която татко ми беше подарил - искрица в очите му проблесна докато говореше за родната къща. - Бях я хвърлил навътре във градината и когато най-сетне успях да се добера до нея още помня ужаса, който изпитах. Котката ми Сайлон...
- Котката ти се е казвала Сайлон? - възкликна Зина, без да е осъзнала, че го е прекъснала.
Кам замръзна.
- Ъ...да - заекна той объркан. - По него време гледах със татко "Бойна звезда: Галактика". Бях фен на сайлоните!
Зина беше приковала поглед в Кам.
- Сериозно ли? - Кам се намръщи и се облегна назад замислен. - Не знаеш "Бойна звезда: Галактика" ?
Зина кимна.
- Боже, какво ограничение... - Кам поклати глава. - С какво, по дяволите се забавлявате ако поне не гледате филми?
- Учим стихотворения. - отвърна Зина. - Казваха, че във филмите има много насилие.
- Кажи ми едно стихотворение. - рече Кам.
- Бях казала един цитат на Мак, когато и тя поиска да й кажа стихотворение. Възможно най-противоречащото...
- Нека чуем. - подкани я той.
- "Тъмночервената кръв осеяла земята и попила в дълбините на почвата придаваше на небето мъртвешки отенък."
- О, милостиви Господи! - Кам се плесна по челото и избухна в истеричен смях. - И филмите били пълни с насилие. Някой друг цитат?
- "Истинска саможертва не правиш, а чакаш за да бъде направена вместо теб."
- Повярвай ми, ще изгледаш всички филми...нали, ако ти искаш. - поклати глава Кам сякаш не вярваше на ушите си. - Това все едно е злата Библия...
- Искам. И не.
- Супер. - ухили се той. - До къде стигнах?
- Котката ти Сайлон. - разсмя се тя.
- Ха-ха, много смешно. - промърмори той. - Котката ми Сайлон се беше мумифицирала.
Зина млъкна.
- До нея се беше мумифицирало малко врабче, а от човката й висеше червей. - кимна Кам. - Мумифициран червей. Почвен червей. Виждаш ли верижната реакция? Почвата бе убила и трите животни.
- Да, но какво й е било на почвата? - рече замислено тя и се намръщи.
- Добре ли си? - попита Кам веднага.
- Да.. гърбът ми ме боли малко повече от преди.
- Ако искаш след закуска да отидем да те види лекарят? - предложи той.
- Не... добре съм.
Кам кимна несигурно без да сваля зоркия си поглед от нея, но продължи:
- По него време майка ми беше ветеринар. Взе проба от котката и от врабчето. Остави червея за баща си-моя дядо. Извика го малко след това и двамата правиха изследвания и проучвания дълго време. Дядо беше археолог, но човека бе виждал много и разбираше много, пък и двамата бяха добър екип(по думите на майка ми)след около седмица изследвания, те бяха стигнали до един извод. Почвата бе отровна или по-скоро отровена.
- Отворена? От кого? - стреснато попита Зина.
- Не от кого, а от какво, е въпросът.
- Вероятно има общо със озоновата дупка?
- Има. Имало е слънчеви изригвания, но не едно или две, а е продължавало да изригва в продължение на двадесет години.
- Озона отдавна не е на сто процента, както знаем и това е спомогнало на изригванията. - разсеяно рече тя.
- Именно. - отвърна Кам. - Почвата не е свикнала на толкова мощно слънцестоене и със времето бива унищожавана малко по-малко.
- Но нали Слънцето е наблюдавано! - възкликна тя. - Как не са засекли тези мощни изригвания?
- Точно там е работата. - усмихна й се той. - Слънчевите изригвания не са били мощни, били са толкова мимолетни, че дори не са били засечени и от една технология на планетата, но представи си в продължение на години какво би се случило със Земята и нейната почва.
Зина гледаше замислено към ръцете си.
-Това е като пушенето на цигари. - даде друг пример той. - Колкото повече пушиш толкова по-черни стават дробовете ти и се увреждат.
Кам поклати глава докато нагъваше последния храст от чинията си.
- Следователно планетата ни е човекът, а Слънцето е цигарата.
- Само, че човекът знае, че цигарата е вредна за него, но все пак пуши.
- Нека не съдим пушачите сега. - намръщи се той и дръпна чинията си настрани.
- Добре. - позволи ми да повторя това, което научих за Разделението.
Кам кимна забождайки една маслина, която не бе изял.
- Слънцето е изригвало в продължение на двадесет години, следствие почвата се е скапала като се е сварила. Хората не са можели повече да живеят на Земята, защото не могат да отглеждат нищо във унищожената почва. Какво се случва след това? Експерименталните почви не са вече в планът, защото...?
- Нали ти казах, Майкъл Лоугън...
- Да. - сети се тя. - Значи Майкълчо казва "не" и всички му се кланят все едно е бей?
- Да, общо взето. - отговори Кам. - Село в покрайнините на Украйна измира за кратък период от време, има-няма 2 часа.
Зина зяпна.
- Когато главнокомандващите научили за селото настъпил хаос.
Били на събрание по него време и всички искали да разубедят Лоугън да отстъпи и да позволи да се използват експерименталните почви. Съобщили за трагедията в Украйна пред всички главнокомандващи, но се оказало, че Лоугън имал повече последователи отколкото всеки друг, дори самия Лоугън бил изненадан, но това не го сепнало, а само самочувствието и увереността му нараснали още повече само за период от петнадесет минути.
Кам преглътна и продължи:
- Има подозрения, че Светлите (по него време не са били такива, пак казвам) са чакали удобен момент и хаосът е бил удобния момент.
- Смисъл?
- Бомба била избухнала 20 минути след като били научили за украинското село.
- Камикадзе?! - възкликна Зина поразена.
- Няколко. Десет от главнокомандващите-убити на място, включително и Майкъл Лоугън и украинския президент по него време.
- Майкъл Лоугън е бил Светъл и е бил убит от Светли...
- Все пак говорим за Светлите. - припомни й той, сякаш пък тя бе забравила. - Косвени жертви могат да бъдат всякакъв тип хора, дори и хора от високо.
- Всеки случай, Майк е нямал късмет...
- Или просто се е доверил на грешните хора.
- Знаеш ли кои са били другите осем души, които са убити?
- Знам някои от тях. Защо?
- Ами българския президент?
- Българския ли? - Кам сбърчи вежди. - Защо питаш точно за него?
- Не знам...
- Нов проблясък? - зачуди се той.
- По скоро усещане.
Кам въздъхна.
- Знаеш, че сега народността не е от голямо значение. Тъмни, Светли, все един и същ език говорим, но би било интересно да те видим от къде си.
- Ти знаеш ли от къде си?
- Не си ми толкова близка, че да ти издам тази тайна. - подразни я той.
Зина направи отегчена гримаса.
- Ъъъ...до къде стигнах? А, да! Имало е хора в критично състояние, но е било ясно, че правителство вече не съществува в речника на човечеството. Него ден е започнало Разпространението. Вече никой не се е сещал за експерименталните почви, които всъщност били ГМО.
Кам се намръщи.
- Светлите били прави поне за това...
- Щели сме да умрем по-бързо и от планетата. - възмути се Зина. - Защо е било като вариант, изобщо?
- За пари. - кратко отвърна той.
Зина затвори очи и поклати глава.
-Ама разбира се. - отегчено рече тя и се ядоса на егоизъма на политиците. - За какво друго...
Зина не може да се изкаже, защото в този момент някакво момче нахлу във стола, крещейки с цяло гърло.
- Помощ! - извика то. - Моля ви! Помогнете ми!
Държеше се сякаш бе прибягал шестдесет километра. Краката му се подкосиха и момчето се свлече измежду масите на земята. Камерън вече летеше към момчето.
Зина наистина не разбра как се придвижи толкова бързо до него...но го последва.
- Добре, успокой се. - шепнеше той на момчето.
- Помогни ми! - простена то уплашено. - Моля те, Кам.
Сълзи се стичаха по бузите му.
- Добре. Как мога да ти помогна? Какво ти се е случило?
Кам за момент извърна поглед и видя Зина да присяда на земята край тях. Всички в стола се бяха струпали и гледаха със...интерес. Това подразни Зина...интерес...момчето се страхуваше...Не е интересно да гледаш някой, който се страхува...
- Те знаят...знаят! - изплака то отново.
- Ека, погледни ме. - рече Кам със непоколебим глас и взе в шепи лицето на момчето. - Кой, какво знае? Успокой се и мисли.
- Знаят, че тя е тук. - рече Ека и погледна към Зина като я прободе със черните си очи. - Светлите си я искат обратно.
Кам извърна поглед към Зина и очите му намериха нейните. Тя бе шокирана.
- Защо ме искат? - обади се тя като се приближи до Ека.
- Защото си...- Ека се закашля.
- Кръв! - изкрещя женски глас и Кам погледна надолу около Ека.
Голяма локва кръв бързо увеличаваше размерите си и попиваше в дрехите им.
- Помогни ми - помоли той Зина.
Зина хвана Ека за мишниците и го дръпна към себе си за да може Кам да види пораженията. Ека силно простена.
-Шшшт. - промълви тя нежно в ухото на момчето.
Щом извърна глава в очите му проблесна нещо, което не се хареса на Зина. Той съблече тънкото яке, което носеше и бързо го смачка като го пъхна под Ека и тогава изкрещя:
- Стига сте ми висяли на главата, мамка му! Извикайте проклетия лекар!
Няколко души изчезнаха, но останалата тълпа не бе помръднала.
- Ека, говори ми, приятелче. - помоли го той с нежен глас.
- Не знам...не знам дали ще мога. Студено ми е.
- Нормално, хлапе. Седнал си на земята. - пошегува се Кам.
- Знам, че умирам, Кам. - поде Ека и от устата му бликна кръв.
- Не. - увери го той. - Лекарят ще дойде.
Ека се усмихна и Кам видя оцветените от кръвта зъби.
- Този път ще закъснее.
- Не. Няма. - настоя Кам. - Кой те рани? Говори ми.
- Има...има предател. - Ека се закашля отново.
- Кой е? - гневни нотки се усещаха във гласа на Кам. - Какво искат от Зина?
- Той... - Ека отново се закашля и от устата му потече още повече кръв.
- Кой е той? - настоя той отново.
- Кам. - Зина се намеси и сякаш наистина трябваше.
За първи път казваше името му и това сякаш го съвзе и премахна част от гнева, който набираше сила бързо. - Не го пришпорвай.
- Не си била арестувана за екзекуция. - рече Ека на Зина.
Кам преглътна буцата в гърлото си.
- Как така? - поклати той глава.
- Екзекуцията е била...била е прикритие за нещо друго.
- Какво? - попита Зина, но никак не й се искаше. Наистина не искаше да пришпорва момчето.
- Не знам. - рече накъсано той. - Наблюдателите...видели са нещо в сънищата ти. Искат те обратно...
- Защо? - попита тя отново тресейки се цялата от адреналина и вината и страха, които изпитваше.
Разкъсваща вина рушеше всичко в нея. Заради нея бяха ранили Ека, това мило момче(не го познаваше, но наистина изгледаше мил). Кам погледна към Зина и едвам забележимо поклати глава. Сякаш знаеше какво чувства тя.
- Защото си... - Ека пак се опита да довърши изречението си, но се закашля и се преви като дъга.
- Къде е скапания лекар, за бога! - изрева Кам и вдигна глава щом един възрастен мъж го побутна за да се настани на неговото място.
- Дръпни се. - рече лекарят със леден глас.
Кам се отмести, но не се отдели от Ека.
Момчето се бе отпуснало безпомощно в ръцете на Зина и я погледна за миг с влажни очи.
- Повече от повредена си. - изхриптя той.
Зина го потърка за да го стопли и му направи знак да почива, да не говори, но той продължи:
- Не му се доверявай. - промълви Ека. - Сега както мама казваше, всичко зависи от теб.
При тези думи той затвори очи и главата му се килна на една страна. Формата на тялото му бе ужасна и гротеска...Зина едвам задържа дъха си за да не повърне.
- Ека, не. - прошепна Кам и го хвана за реверите на якето и го повдигна за да го прегърне. - Недей си отива, човече.
Мъртвото тяло на Ека стоеше в прегръдката на Кам отпуснато.
- Кам, мъртъв е. - рече лекарят когато Кам не понечи да го пусне.
Той изгледа свирепо възрастния мъж и внимателно положи тялото на младото момче на земята.
Две други момчета се заеха със тялото на Ека, а Кам стоеше втренчен във лекарят, без да забележи, че отнесоха приятеля му(или се бе направил на ударен).
Изправи се рязко проряза "докторчето" със още един убийствен поглед, провря се през тълпата и се изгуби в нея разтроен.
"Не му се доверявай! Сега всичко зависи от теб!", бяха последните думи на Ека.
---------------------------------------------------
Трябваше да настигна Кам. Не можех да го оставя. Вероятно малко подкрепа от моя страна щеше да му дойде добре. В такива ситуации хората правят глупости, а Кам нямаше тази привилегия. Изправих се и ми се догади, догади ми се от скръб, чувствах се тежка и трудно се движех.
Бях като парцал.
Бавно се запрепъвах през тълпата без да поглеждам в посока тялото на Ека(нищо, че го бяха изнесли, кръвта още стоеше...).
Видях русия ореол около главата на Кам как изчезва.
Забързах крачка за да го настигна.
Кам вече бе прекосил половината коридор когато най-сетне успях да се измъкна от тълпата.
- Кам! - повиках го.
Той сякаш не ме чу.
Съмнявам се...
- Камерън! - мразех да викам. Мразех да викам след когато и да било... - Камерън, просто спри!
Притичвах зад него когато той спря, но не се обърна.
Спрях да тичам и когато го настигнах застанах пред него като го наблюдавах внимателно. Не очаквах пак да ме нападне, но бях наясно, че Кам в момента е в крехко състояние.
Взрях се в сините му очи лишени от всякакви чувства и въздъхнах.
Гледаше право напред без да ме поглежда.
Странното беше, че знаех какво става с него, усещах го вътре в себе си.
- Кам. - повторих името му отново.
Признавам, че ми харесваше да изричам името му на глас особено пред него.
Кам обаче не ме погледна.
- Съжалявам за приятеля ти...- започнах аз със баналните глупости, които можеш да кажеш на един човек, който туко-що бе загубил приятел. - Не го познавах, но независимо това, той не заслужаваше да...
Не можех да произнеса думата. Заседна в гърлото ми, аз страдах също, а реално не познавах това момче.
Кам все още гледаше на някъде замислен с блуждаещ поглед.
Любов. Усетих любов.
Искрица премина през очите на Кам и осъзнах. Осъзнах какво става с мен, но и осъзнах какво става с него.
- Или си въобразявам, че усещам скръбта ти или наистина съм мръднала...
Сега вече ме погледна.
Слава Богу...
Кам поклати глава и прекара длан през лицето си.
- Бях прав, че си интересна.
- Какво общо има това? - нацупих се. Кам имаше навика да говори несвързано...много често...
- Не би било възможно да усещаш моите чувства преди да ни свържат истински.
- Да ни свържат истински ли? - повторих аз не разбрала.
- То е като ритуал, свързват ни и връзката помежду ни става адски мощна.
- Значи съм мръднала. - изсумтях.
- Не. Точно това имах предвид, когато казах, че си интересна, Зина.
Зинаа...
- Свързали сме се без ритуал. - продължи Кам и като, че ли малко се бе освободил от напрежението.
- Случвало ли се е преди? - попитах без да се усетя.
- Ако се беше случвало, за к'во ни е ритуала?
Извъртях очи.
Да, беше глупав въпрос...
- Извини ме, доктор Фил...
Кам ахна.
Погледнах го и лицето му грееше.
- Ти ми каза "доктор Фил" !
- Олеле...
- Не, не. Това е предаване, от миналото ти, така наричаме всезнайковците, защото водещия е доктор Фил. Ти използва телевизионен водещ! Невероятно, просто невероятно! - Кам изглеждаше като нов човек.
Изобщо не го очаквах.
Е, не очаквах и да използвам името на телевизионен водещ, де...
Не ми прави впечатление, не ми прави впечатление.
- Само аз ли те усещам?
Кам сякаш върна предишното си настроение и поклати глава мрачно.
- Първоначално си помислих, че може да е просто страничен ефект от стреса, но след като го спомена, не. Усещам те и съм сигурен, че връзката е създадена, защото знам какво е усещането. Много е силно. Прилошава ти и се чувстваш супер уморена.
- Но аз си мислех, че се чувствам така заради смъртта на Ека.
- Стана ти лошо, нали?
Кимнах.
- Нарича се Сливане. Задейства се при екстремни ситуации като тази, но филтъра се запалва със ритуала, а при нас той изобщо не съществуваше.
- Значи...наистина съм повредена..
- Не..
- Сър! - провикна се едно момче(не Ека, а едно друго, което много приличаше на Ека отдалеч) и притича до Кам. - Сър, започва се!
Кам кимна и момчето изчезна на бегом.
Стоях и гледах как момчето се отдалечава. Никога не бях виждала такова уважение към някого. Това младо момче, скоро щеше да стане мъж и да бъде независим, а сякаш се гордееше, че служи на Кам.
Леле, явно наистина всички го...уважаваха.
Това беше точната дума за мен. Телия може би го харесва, но другите му се възхищаваха или поне му се възхищаваха, съмнявах се, не и след случката с Бол..
Кам беше тръгнал в посока басейнът където бе изчезнало момчето, но спря и се обърна.
- Има ли още да висиш там или искаш да видиш Земята?
© Палома Все права защищены