Гълъби в сиви облаци препускаха като коне в дълбоката бразда между съня и будната гореща стена до леглото й. Писъци на чайки пробутваха някакви отговори на притихналото в дрямка море.
Излезе на балкона, обгърнаха я покривите на къщите, залутаха се светове на отминали времена, на вчерашни детски гласове с миризмата на пържена риба, откъм улицата сякаш полъхнаха водорасли.
Прииска й се днес да отиде до хотел Ескада бийч, където даваха под наем байкове и да си вземе едно колело, да покара през деня. Тесният път, който се спускаше и издигаше, със завои, като на "Влакчето на Инди", които те карат да бъдеш нащрек, да внимаваш в пътя, защото той е прекрасен, и същевременно страшен, и трябва да завиеш рязко и неочаквано, за да видиш късче от морето иззад порасналата трева, или пък от другата страна, потънал в поредния нанадолен устрем на пътя, да те жегне саванен пейзаж - жълто-кафявите треви, очертанията на меката Странджа, за която казват, че е като загадъчна, нежна усмивка - неуловима, топл ...