Гълъби в сиви облаци препускаха като коне в дълбоката бразда между съня и будната гореща стена до леглото й. Писъци на чайки пробутваха някакви отговори на притихналото в дрямка море.

Излезе на балкона, обгърнаха я покривите на къщите, залутаха се светове на отминали времена, на вчерашни детски гласове с миризмата на пържена риба, откъм улицата сякаш полъхнаха водорасли.

Прииска й се днес да отиде до хотел Ескада бийч, където даваха под наем байкове и да си вземе едно колело, да покара през деня. Тесният път, който се спускаше и издигаше, със завои, като на "Влакчето на Инди", които те карат да бъдеш нащрек, да внимаваш в пътя, защото той е прекрасен, и същевременно страшен, и трябва да завиеш рязко и неочаквано, за да видиш късче от морето иззад порасналата трева, или пък от другата страна, потънал в поредния нанадолен устрем на пътя, да те жегне саванен пейзаж - жълто-кафявите треви, очертанията на меката Странджа, за която казват, че е като загадъчна, нежна усмивка - неуловима, топла, неизискваща, но властна в нежността си и силна в радостта да обича.

Сутринта към шест часа тръгна по циментираната пътека със син парапет над скалите и покрай града, която водеше надолу до самите скали, до един усамотен плаж, после се изкачваше и спираше близо до една голяма, бяла сграда, с големи прозорци. Пътеката сякаш се беше спряла изведнъж пред силния вятър, който можеше да я отнесе, без да се замисли - вятър, който страстно целуваше бялата къща, издигната почти накрая на носа, който се врязва в морето  и която се вижда още щом започнеш спускането и издигането по тесния път към Ахтопол. Една Пенелопа, която очаква своя Одисей.

Странно. Преодолееш ли напора на вятъра, или може би си уловил ритъма на неговата страст и си разбрал как да стъпиш и как да стигнеш другата страна на къщата - в мига, в който прекрачваш ъгъла на ветровитата й страна, изведнъж те обгръща покой - нищо не се помръдва, нито една тревичка. Изумително спокойствие цари. Слънцето изгрява кротко в цялата си прелест и осветява бялата къща с големи прозорци. Откъм предната й страна, където е входа, има стълби с парапет, в решетките на който бяха инкрустирани железни морски звезди, морски кончета, миди и котви. Казват, че тази сграда била построена от българи, живеещи в Америка и се наричала "Гръцкото училище".

Цвета се върна в къщата, в която беше отседнала. Лъчезар беше влязъл в банята. Пееше си "Моя страна, моя България". Цвета си погледна китката и ахна - беше си изгубила кораловата гривна. Понечи да почука на вратата на банята, за да каже на мъжа си, че ще излезе пак, за да потърси гривната, но в този момент той изпя с въздишка "моя прекрасна страна! ...ще се върна!".

Цвета се върна по предишния път, по който вървя преди около половин час и намери гривната в тревата, от тихата страна на къщата. Където нищо не помръдваше, където слънцето грееше закачливо, а вятърът беше се кротнал. Беше отключил сякаш дома си, където се чувстваше щастлив.

А гривната с червени корали беше неговата закачка.

Цвета остана в Ахтопол още две седмици.