5 min reading
ГРИВНАТА
Капчуците запяха своята пролетна песен, затоплени от нежните слънчеви лъчи, а птиците радостно започнаха да им пригласят. Приветстваха новото начало, земята се събуждаше от зимния си сън, готова за живот.
Но Виктор беше като сляп за заобикалящата го красота. За първи път в живота си се успа. Закъсняваше за работа и не го интересуваше нито песента на птиците, нито идващата пролет. Набързо се облече, оправи вратовръзката си, за да е изряден и излезе навън почти тичайки.
От десет години работеше в счетоводната къща и до сега никога не бе закъснявал. Виктор се славеше във фирмата със своята точност и педантичност. И за негова огромна жалост - сдържаност и притеснение. Минал вече четиридесетте години,все още неженен, тих и възпитан човек, който не отказваше услуга и живееше сам. До преди три години ежедневието му бе свързано единственото с болната му майка. Тя разчиташе само на неговите грижи, нямаха други роднини. Но вече бе останал сам и това му тежеше. През деня се отдаваше изця ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up