Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да се изправя... Хванах пътя. Подминах и къща и комшии, и познати и се озовах там - на баира. На връх село. Гробищата...
-Здравей, Дядо! Ето ме тук съм си. Дойдох най-сетне да те видя, че на колкото места бях, все твоя камък дирех...
"Ех, синко..., сам идеш! Все мислех - булка ще доведеш. Някое хубаво момиче, дето да ти подхожда и отвън, и отвътре..."
-Е, сам дойдох, Дядо! Никоя не остана с мене. С никоя не останах аз.
Хамалогия голяма! Все ги гоня, момите! Една мен не подири. Все обич им прося, а любов... Не ѝ вярвам вече. Мижитурничева е тя. Вятър и мъгла. Та, за туй сам си дойдох. С буцата в гърлото и камъка на шията. Тъй ще се затрия, Дядо! От глупост към мене си... Ей го на, ами искаше да с ...