- Дядо, искам и аз да дойда с тебе за риба! - каза шестгодишният ми внук.
- Разбира се, че ще те взема – казах. – Кажи на майка си да те приготви.
И отидохме на бента над тепавицата. Дълъг е този бент. В долната си част, където е стената, е толкова дълбок, че дъното му не се вижда, а в горната част дълбочината му постепенно намалява и е обрасъл с мокруш. Мокрушът е вечнозелен, расте само в изключително чиста вода, и в ранна пролет, когато няма други витамини, може да се яде със солчица много преди да се е появила копривата.
Откъм шосето бентът е недостъпен – оттам брегът е стръмен като пропаст и е обрасъл с тръни. Но от другата страна опира в равна тревиста полянка, пътечката до която си мислех, че само аз я зная.
Стигнахме, и след няколко замятания една едра пъстърва легна зад краката ми.
И тъкмо заметнах отново, по пътечката от гората излязоха трима души – двама мъже и една жена.
- Добър ден!
- Добър ден.
- Кълве ли?
- Кълве. Ето я – и посочих пъстървата, която лежеше зад мене.
- Ха ...