- Дядо, искам и аз да дойда с тебе за риба! - каза шестгодишният ми внук.

- Разбира се, че ще те взема – казах. – Кажи на майка си да те приготви.

И отидохме на бента над  тепавицата. Дълъг е този бент. В долната си част,  където е стената,  е толкова дълбок, че дъното му не се вижда,  а в горната част  дълбочината му постепенно намалява и е обрасъл с мокруш. Мокрушът е вечнозелен, расте само в изключително чиста вода, и в ранна пролет, когато няма други витамини,  може да се яде  със солчица много преди да се е появила копривата.

Откъм шосето бентът е недостъпен – оттам брегът е стръмен като пропаст и е обрасъл с тръни. Но от другата страна опира в равна тревиста полянка, пътечката до която си мислех, че само аз я зная.

Стигнахме, и след няколко замятания една едра пъстърва легна зад краката ми.

И тъкмо заметнах отново, по пътечката от гората излязоха трима души – двама мъже и една жена.

- Добър ден!

- Добър ден.

- Кълве ли?

- Кълве. Ето я – и посочих пъстървата, която лежеше зад мене.

- Ха здравей! - подаде ръка единият от новодошлите, облечен в зелени дрехи.

- Здравей! Ти от зелените ли си? – опитах да се пошегувам със зелената му униформа аз.

- Не, аз съм горският, водачът им. Госпожата е от зелените.

- Здравейте! - подаде ръка и госпожата.

- Здравей! – подаде ръка и вторият мъж, когото по вида му и навъсения му поглед още с появяването им оприличих на прокурор. И ме напуши смях, когато след името си и сам той  добави:  – Прокурор.

- Здравейте! Коя книга четете? – отвърнах и аз, като видях, че в лявата си ръка държи книга.

- Това не е книга, това е Наказателният кодекс.Рибата мъртва ли е?

- Нали виждате, че не шава. Умряла е вече.

- Смъртта ѝ ти ли си ѝ я причинил?

- Защо аз, сама си умря. Вън от водата те не могат да живеят.

- Но от водата ти я извади, нали? А преди това и си я закачил на куката и си я теглил навънка. Умъртвил си я по особено мъчителен начин!

- Ама това е риба.

- Рибите са гръбначни животни! А на каква стръв я хвана?

- На малко жабче.

- И жабата е гръбначно животно. А виж тука какво пише:                                                                                                   

„Чл. 325б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини смърт, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.“

В това време нещо изпляска във водата. Пляс-пляс! Бърз, необичаен за горската тишина  тревожен плясък.

- Какъв беше този звук? - запита внукът ми.

- Змия хвана риба – отговорих аз, защото много пъти бях чувал и познавах този звук. Змия хваща риба, и рибата започва да се мята във водата с надежда да се изплъзне.

- Къде е змията, къде е рибата? – силно заинтересовано запита детето.

- Някъде в дълбокото.

- И какво ще стане сега?

- Ако рибата е голяма, ще стои в дълбокото, докато змията я пусне и изплува да си поеме въздух. Но ако рибата не е много голяма и се измори, змията ще я измъкне на брега.

- Това дете  на колко годинки е?

- На шест годинки.

- Змията, змията!  – завика внукът ми.

Обърнахме се и най-напред видяхме белия корем на рибата. Тя лежеше на едната си страна, а змията плуваше и я носеше към нас, към ниския бряг. Рибата беше почти двойно по-дебела от змията и се учудих как ли змията би могла да я погълне. Захапала я беше отзад и отгоре, между опашната и гръбната перка. Извлече я до брега и поиска да я измъкне на сушата. Но издигната над водата, рибата отново се запремята, върна се във водата и отново завлече змията навътре в бента. Завлече я на няколко метра навътре, отново се отпусна и змията отново започна да я придърпва към брега.

- Сега ще убия змията! – казах аз и взех един прът.

- Не смей, гръбначна е! – извика жената.

- Аз ще се справя! – каза горският.

И той пристъпи досами водата, хвана с една ръка рибата, а с другата опашката на змията, и ги издигна във въздуха.

Тук змията изведнъж пусна рибата и стрелна разтворената си уста към лицето на горския. От уплаха  горският се дръпна назад, като захвърли напред и змията, и рибата. И двете паднаха във водата, заплуваха в различни посоки и изчезнаха в дълбокото.

- Ето така трябва да се постъпва, никой да не пострада! – каза госпожата от зелените.

- Та на колко годинки е детето? – запита отново прокурорът.

- На шест годинки.

- Значи малолетно.  А виж какво пише тука:

„Чл. 325б. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.07.2011 г.) (2) Наказанието е от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, когато деянието е извършено в присъствието на малолетно или непълнолетно лице.“

- И кой го е приел този закон?

- Депутатите.

- А те гръбначни ли са?

- Гръбначни са, не помисляй да ги убиваш.

- Може да са били гръбначни, но са били безмозъчни! – Избухнах аз. – Не знаех, че може да има такъв закон …

- Незнанието на закона не е оправдание. И по-внимателно с думите, за да не бъдеш привлечен и за обида на парламента. Довиждане и очаквай призовка.

И прокурорът, а след него и госпожата от зелените, ми обърнаха гръб и тръгнаха обратно по пътечката.

- Съжалявам, братче, но трябва да отчитат, че има и осъдени - сви съчувствено рамене и тръгна след тях и горският.

 Събрах си такъмите, прибрах се вкъщи и чакам призовката.