Направо изтрещяване. Но не от облаците, а от главното управление. Винаги, ама винаги са пращали нареждания да се увеличи щата, че даже за улеснение често нареждаха кого именно да назначат в дирекцията, а сега…
Искане за съкращаване!!!
На цяла бройка…
Събраха се директорът и заместниците му в обширния кабинет, седнаха десетимата около голямата заседателна маса.
Говориха, спориха, обсъждаха, мъдруваха…
Даже закъсняха за обяда, та управителят на ресторанта прати един келнер да види защо любимите му щедри клиенти ги няма.
И останаха с три часа повече от обичайното в дирекцията – с цял час след работното време.
Шофьорите навън се обезспокоиха, любовниците се скъсаха да набират /телефоните бяха изключени/, жените им оставиха недоволни ездачи в стремежа да не закъснеят за ролята на примерни домакини…
И пак не взеха решение…
Директорът остана сам. Наплиска си лицето в стаята за почивка, легна на двойното легло с вече провисващ от постоянното натоварване при тестуването на секретарките матрак, ...