Фред знаеше, че разходката за гъби в прохладния есенен лес беше колкото приятна, толкова и опасна. Гъбари с по около четиридесет години опит в брането на горски калпачета си заминаваха само от една грешка. Половин хапка бе достатъчна да те прати на онзи свят, без да успееш да се изненадаш, че бавно и сигурно придобиваш цвета на застаряващ смърф. От друга страна Крис си беше оптимистично настроен. Преди да излязат бе разгледал на таблета си кои гъби са безопасни, от кои техни двойници да се пази. Свирукаше си безгрижно, докато разрошваше храстчетата наоколо с пръчка. Фред си беше наумил не само да не бере никакви гъби, но и за всеки случай да следи приятеля си какво точно откъсва с тези пипащи каквото им падне пръсти.
Вниманието му скоро бе привлечено от двойка горски бъбрици. Много му заприличаха на врабчета и се приближи до дървото за да ги разгледа по-отблизо. Май че имаха малки. Крис беше приклекнал до един пън наблизо и съсредоточено изследваше земята около него, като момиче търсещ ...