41.
Ерик стоеше прав до леглото и гледаше приятеля си.
Чарлс изглеждаше толкова беззащитен – с вдигнатите над главата ръце, закопчани за металната рамка; проснатите безжизнено върху чаршафа крака и бледото лице с ефирна красота, опряно на възглавницата. Изглеждаше, но не беше. В действителност, Ерик знаеше, че малко са хората, които могат да се сравняват по мощ с човека, който сега лежеше пред него.
В началото Чарлс не помръдваше изобщо – само спуснатите му клепачи потрепваха от време на време. След това внезапно тялото му се изви нагоре и от устните му излетя приглушено стенание на болка. Ерик се напрегна. Свали надолу скръстените си ръце, но не помръдна от мястото си, а продължи да гледа. Чарлс се замята ту на една, ту на друга страна – извиваше се толкова силно, че в устрема извърташе и почти целите си крака. Капки пот избиха по челото му.
- Какво става? – попита рязко Ерик.
- Не знам – промълви Ханк. Седеше в края на леглото, с наведено напред грамадно тяло и присвити жълти очи. – ...