***
Безкрайно чудо е човекът. Роден по Божията воля и оставен на Земята да съществува, както всичко останало, което беше проявление на невидимото и милостивото, от своето раждане, той се скита и сам избира съдбата си. Може би, в самотата си, Господ беше решил, че не иска други да са самотни като него и затова беше създал всичко по стада и видове. И хората са различни, и като народи, и като общности, и като родове, но за всеки има още една половина, с която да слее живота си, да обвърже сърцето си, да извиси душата си. На пустата земя, нямаше единичност, само чифтове и комплексност*. Но изборът си оставаше да виси там. Изборът – човек да остане сам, макар и в общото цяло, или да се прояви като част от него. Различия имаше във всичко, но истинността на пребъдното се криеше точно в това. Животът никога не оставяше нещата просто така – без да намеси живителната си, възкресяваща сила на вложената в него Божествена искра. Всички са Божи чеда, и във всички дреме адът. Само стремежът да се тър ...