38 min reading
На вратата се чу леко почукване и Хелга отиде да отвори. Пред нея стоеше слаб мъж с букет в ръка, който тъжно ѝ се усмихваше. Тя сякаш не познаваше този човек, но усмивката му ѝ се стори някак си позната. Понечи да го попита "Какво обичате?", но в следващия миг нещо я стегна за гърлото и не успя да каже нищо повече. Човекът свали шапката си, под която се показа побелялата му коса.
- Здравей! - каза той и се усмихна приятелски.
Тя го гледаше със зяпнала уста и широко отворени очи, които изразяваха повече уплаха, отколкото желание да отговори на поздрава му.
- Позна ли ме? - попита той, някак притеснено.
Жената продължаваше да го гледа безмълвно и леко да мърда устни, опитвайки се да каже нещо, без да успее да издаде нито звук. Съвсем неочаквано, тя се усмихна глупаво и понечи да затвори вратата, сякаш разговорът беше приключил. Мъжът се пресегна и подложи ръката си.
- Хелга, това съм аз Дирк!
- Извинете ме! - каза тя и въпреки всичко затвори вратата под носа му.
След малко отново се чу ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up